Ръст на кредитите наблюдаваме още от миналата година, заедно с резултатите от оценките на активите на банките, както и стрестестовете. След като се видя, че секторът е доста стабилен, а и след като самият сектор положи доста усилия, за да подобри балансите си, очаквайки тези стрестестове, е нормално да последва период, в който институциите започват да кредитират по-усилено.

Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Калоян Стайков – младши икономист в Института по пазарна икономика.

„Наблюдавахме това през втората половина на миналата година, като тенденцията продължава и през тази година. Това, при всяко положение, е ползотворно за икономиката, тъй като означава, че апетитът към нови инвестиции се възвръща и могат да се очакват нови инвестиции, откриване на нови работни места и ускоряване на икономическата активност, а заедно с нея и на Брутния вътрешен продукт. Което, рано или късно, се трансформира в по-високи заплати за работещите“, обясни Калоян Стайков.

Той поясни, че видовете кредити трябва да бъдат ясно разграничавани.

„Когато говорим за банкови кредити, говорим по-скоро или за управление на ликвидността, т.е. вземане на средства, които са необходими в момента и изплащането им в някакъв период. Говорим обикновено или за потребителски или за ипотечни кредити. Когато става въпрос за недостатъчни средства, по-скоро може да се гледа пазарът на бързи кредити или небанковите кредити. Те така и са известни, наричат се „Payday loans“, т.е. такива, които свързват двата месеца. Те запълват дупката между заплатата през единия и през следващия месец“, поясни Стайков.

По думите му увеличението на кредитите се дължи не толкова на недостатъчни доходи, а на повече увереност в потребителите. „От една страна, това е подобряването на икономиката като цяло, възстановяването на пазара на труда, увеличаващите се доходи. От друга страна, това е сравнително ниската инфлация, ако въобще я има, защото през последните години основно наблюдаваме дефлация, т.е. цените падат. Това стимулира потреблението, съответно, стимулира взимането на кредити. От трета страна, това са ниските лихви върху банковите депозити, които допълнително стимулират това потребление и в някаква степен, то минава през взимането на кредит. Така че, според мен по-скоро говорим за оживление на потреблението, а не толкова за недостиг на средства от страна на домакинствата и принуда тези средства да бъдат набавяни чрез взимане на кредит“, подчерта още икономистът.