Добре дошли в час по български език - час по български за чужденци. Два пъти седмично, по два часа в училище. Рейхане, Наргиз и Захра досега не са ходили на училище. Само на уроци в иранска джамия. Според възрастта им най-малката трябва да е със знания на петокласник, а най-голямата - да бъде абитуриент. Бягството ги отвежда в Иран, после в Турция и сега в България. Но няма да останат. Искат да отидат някъде, където да е по-добре.

Час по български за българи. Бежанците влизат във всички часове заедно с другите деца, въпреки че не разбират какво се преподава. Преподавателите не учат в университета как да работят с деца от други култури. В това училище нямат и психолог, който да работи с учениците в тежко социално положение, защото бюджетът не стига. Така психологията остава в ръцете на учителите и на децата.

Най-често обаче още преди да свикнат, си тръгват. За две седмици ученик, сега мястото на Абдул от Афганистан е празно. Сега Абдул и семейството му са в Сърбия. Децата, които идват в българските училища, освен ясно бъдеще, нямат и документи. Често се срещат и с българските страхове.

Бежанците ученици обаче са изключение. Данни на Агенцията за бежанци показват, че само в София близо 500 деца би трябвало да ходят на училище. Записали са се едва 60, а учебните занятия реално посещават още по-малко.

Засега, даже и да имат желание, достъпът на бежанците до образователната ни система е затруднен. Затова от МОН обещават да улеснят влизането им в клас и да направят учебната програма по-гъвкава.

На повече от 2000 километра от България бежанците ученици не са изключение, а правило. Училището е „Биалик Рогозин” в Тел Авив, Израел. Всеки ден там идват 1300 ученици от 51 различни държави, с различни езици и религии. Разликите в езиците и културите е най-големият проблем, както е и в България. Най-голямата разлика обаче е, че в Тел Авив децата и семействата им искат да останат, въпреки че местните понякога не са на това мнение.

През 2011 година училището става основна тема на кратък документален филм „Strangers no more” („Вече не сме чужди”). Разказва се за иновативния му образователен подход през историите на трима ученици. Филмът дори взима „Оскар”. Историята на училището в Израел наистина заслужава статуетка и е продължила и след наградата, защото както казват учителите там - в образованието няма чужденци.