Събития:

962 г. – Отон I е коронован в Рим, като първия император на Свещената римска империя след почти 40 години; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.

1033 г. – Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.

1536 г. – Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.

1568 г. – Открити са Соломоновите острови.

1701 г. – Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот.

1709 г. – Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк – първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

1811 г. – Руски заселници основават американския град Форт Рос.

1846 г. – Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.

1848 г. – Мексиканско-американска война: Подписан е договора Гуадалупе Идалго, който слага край на войната, а Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.

1863 г. – Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима си Марк Твен.

1896 г. – Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.

1932 г. – Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване с участие на 63 държави.

1940 г. – Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда бившият ръководител на НКВД Николай Ежов на смърт чрез разстрел.

1940 г. – Състои се дебюта на сцена на американския поп-певец Франк Синатра.

1943 г. – Втората световна война: Последните германски военни части в Битката при Сталинград капитулират.

1945 г. – В нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд, като са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски.

1946 г. – Унгария е обявена за република.

1951 г. – 1 (27) Народно събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 50-те години.

1971 г. – В иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони.

1982 г. – Сирийската редовна армия започва да бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание – загиват между 10 и 25 хил. души (съгласно Амнести Интернешънъл).

1990 г. – В ЮАР е обявена за легална дейността на забранения дотогава Африкански национален конгрес.

2004 г. – Швейцарският тенисист Роджър Федерер става водач в Световната ранглиста по тенис за мъже – позиция, която удържа за рекордните 237 последователни седмици.

Родени:

1495 г. – Бона Сфорца, полска кралица († 1557 г.)

1522 г. – Лодовико Ферари, италиански математик († 1565 г.)

1616 г. – Себастиан Бурдон, френски художник († 1671 г.)

1649 г. – Бенедикт XIII, римски папа († 1730 г.)

1650 г. – Нел Гуин, английска актриса († 1687 г.)

1669 г. – Луи Маршан, френски музикант († 1732 г.)

1700 г. – Йохан Кристоф Готшед, немски писател († 1766 г.)

1754 г. – Шарл Морис дьо Талейран, френски политик († 1838 г.)

1762 г. – Джироламо Крешентини, италиански певец-кастрат († 1846 г.)

1767 г. – Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник († 1850 г.)

1822 г. – Огюст Дозон, френски дипломат († 1890 г.)

1827 г. – Атанас Илиев, български просветен деец († 1927 г.)

1852 г. – Освалд Ахенбах, немски художник († 1905 г.)

1855 г. – Христо Никифоров, български политик († 1918 г.)

1864 г. – Дядо Благо, български детски писател († 1938 г.)

1879 г. – Пано Ангелов, български революционер († 1903 г.)

1879 г. – Стоян Бъчваров, български революционер († 1903 г.)

1882 г. – Джеймс Джойс, ирландски писател († 1941 г.)

1882 г. – Фридрих Долман, немски генерал († 1944 г.)

1889 г. – Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал († 1952 г.)

1890 г. – Тале Андонов, български революционер († ? г.)

1894 г. – Жорж Папазов, български художник и писател († 1972 г.)

1896 г. – Казимеж Куратовски, полски математик († 1980 г.)

1899 г. – Паула Хайман, немски психиатър († 1982 г.)

1904 г. – Валерий Чкалов, съветски летец († 1938 г.)

1904 г. – Петер Блос, немски психоаналитик († 1997 г.)

1905 г. – Айн Ранд, американски писателка, родена в Русия († 1982 г.)

1911 г. – Александър Бурмов, български историк († 1965 г.)

1917 г. – Димитър Ангелов, български историк († 1996 г.)

1919 г. – Петър Петров, български шахматист († 2005 г.)

1920 г. – Алберт Шац, учен, микробиолог († 2005 г.)

1922 г. – Ефтим Змията, български борец

1922 г. – Стоянка Мутафова, българска актриса

1926 г. – Валери Жискар д'Естен, президент на Франция

1926 г. – Григор Стоичков, български политик

1927 г. – Иван Хаджирачев, български актьор († 1981 г.)

1933 г. – Брана Црънчевич, сръбски писател

1940 г. – Томас Диш, американски писател († 2008 г.)

1947 г. – Фара Фосет, американска актриса († 2009 г.)

1949 г. – Брент Спайнър, американски актьор

1953 г. – Константин Сиденко, руски офицер

1955 г. – Лешек Енгелкинг, полски писател, критик и преводач

1956 г. – Аднан Октар, турски интелектуалец

1966 г. – Андрей Чесноков, руски тенисист

1969 г. – Валери Карпин, руски футболист

1969 г. – Гошо Гинчев, български футболист

1969 г. – Игор Шалимов, руски футболист

1971 г. – Арли Ховер, испанска актриса

1971 г. – Петко Петков, български футболист

1972 г. – Дана Интернешънъл, израелска поп-певица

1972 г. – Клара Добрев, съпруга на министър-председателя на Унгария

1977 г. – Шакира, колумбийска певица

1978 г. – Бари Фъргюсън, шотландски футболист

1978 г. – Джоел Брюйер, басист и член на групата Thousand Foot Krutch.

1981 г. – Ду Бала, бразилски футболист

1982 г. – Йон Ким, корейска състезателка по голф

1987 г. – Жерар Пике, защитник на Barcelona FC

1990 г. – Боян Табаков, български футболист

1993 г. – Николета Караколева, българска футболистка