Божие чудо или сила на човешкия дух е оцеляването след 87% изгаряния, които според медицината са несъвместими с живота? Или и двете!

„Направихме това, което правим за всички. Но явно Бог много те обича.“ Това е казал екипът от 12 водещи американски специалисти на своя пациент след над 5-месечната борба за живота му. Признават, че неговият случай е без аналог в тяхната богата клинична практика – 48-годишният Николай Митев от Варна живее втори живот.

„Без Божията милост не бих могъл да се върна обратно на тоя свят. Моето оцеляване е житейският пример как се проявява Божието чудо за нас, хората“, казва Николай, който още се възстановява , намерил засега своя пристан в известния храм край морето „Св. Петка“, където служи. „Божият дом е най-подходящото място за мен в тази ситуация да събера мислите си“, казва той. Но голямото му дръзновение и мечта са отново да се върне под водата.

Николай е над 20 години водолаз, известен водолазен инструктор и собственик на водолазния център VODASPORT в Свети Никола. Историята, която разказва в блога си, е нарекъл повече от скромно:

„Инцидентът“, а тя е истинска драма, много мъжка, морска и силна. По ирония на съдбата фаталният ден 28 февруари 2015 г. се оказал почивен в графика на Николай, който е нает на временен трудов договор в крупна туристическа компания на Гранд Кайман, Каймановите острови, като старши водолазен инструктор и капитан на моторна водолазна яхта. Това е седмият поред зимен сезон, през който варненецът се хваща на работа в Карибско море, където си е изградил солидна репутация сред местната професионална гилдия. В Карибско море прави спускане на 91 м, но при изпитаниетО, поднесено от съдбата, се оказа способен да се пусне на още по-голяма дълбочина – в душата си. В този съботен ден го викат с есемес да дойде на работа заради появил се неочаквано крайбрежен морски тур с 50 пасажери – германски туристи от круизната компания АIDA. Той зарязал веднага любимата си колоездачна обиколка и скочил в „топлата прегръдка (28 градуса)“ на морето, за да доплува до стоянката на The G. – четиринадесетфутовия еднопалубен тримаран, предвиден за морската разходка.

Предният ден, когато провеждал водолазни спускания, оставил моторната яхта напълно готова за ново плаване. Докато вършел обичайните процедури и проверки, Николай забелязал крен към дясната кърмова секция. Прехвърлил наум някои възможни причини за това наводнение на десния борд, но предния ден не бил забелязал критично покачване на трюмните води. „Лошата обтекаема форма и обширната правоъгълна палубна платформа причиняваха вибрации от кавитирането на двигателите, достатъчни, за да отварят тесни процепи между подводните секции и дека, през които постоянно проникваше морска вода в трюмовете“, посочва Николай. Притиснат от времето до старта на морската разходка, така и не намерил отговор за причината, а и на борда на тримарана пристигнал ръководителят на водолазния център – Р., който бил категоричен, че турът не може да се отмени заради голямата неустойка, която трябва да се плати . Той веднага заповядал на капитана да влезе в трюма, за да свърже водоотводните шлангове на повредената помпа с тези на работещата и да прехвърли захранващите кабели. „Без да губя време в излишни възражения (навик от казармата), се спуснах в тясното трюмно пространство, като единственият начин за придвижване през отсека е „патешко ходене“, връща лентата назад Николай.

Притеснен от бързането и потънал до кръста в трюмните води, той не усетил миризмата от бензинови пари. Пукнатина в единия от четирите резервоара е причинила изливане на горивото в трюма. При издърпването на двата кабела от закрепващите ги болтове от помпата, което морякът направил на тъмно, се образувала искра и бензинът направо се взривил срещу него. „Никога няма да забравя този кратък момент, защото тогава все едно видях сатаната в огнен образ, който се опитва да ме погълне, издавайки страшен звук „Вууф…“ Как се измъкнал целият в пламъци през кърмовия люк, как се изхлузил през ниския и равен борд, падайки в морето – той си знае.

В онези неистови болки чул гласовете на колегите си на брега, които крещели: „Ник гори, Ник гори!“ Някои веднага скочили във водата, а негов дългогодишен приятел пръв доплувал до него и го поел в спасителна хватка. „Аз все още бях в съзнание въпреки тежките наранявания, защото нивото на адреналина в сърцето ми е било много високо. Дори успях сам да се изправя на крака и да огледам торса си. Думите не ми достигат, за да ви опиша ужаса, който изпитах от гледката на поразените ми тъкани. Кожата ми се беше свлякла цялата до глезените и мускулите ми се виждаха оголени, а кръв се стичаше навсякъде около мен. Усещах, че съм близо до припадък, и повтарях един въпрос към моя приятел: „Блеър, кажи ми как изглежда лицето ми…“ Със съжаление верният приятел на Николай го успокоил, че там няма толкова поражения от огъня. Веднага дофучала линейка с екип от двама парамедици, които го взели на носилка и това бил последният миг, преди да загуби съзнание и да потъне в кома.

След престой в местната болница варненецът бил транспортиран с медицински хеликоптер до клиниката за изгаряния на Кендъл медикъл център в Маями, Флорида. Три месеца и половина лекарите го поддържали в медикаментозна кома, всички органи на тялото му спрели да функционират с изключение на сърцето. „Три пъти са ме връщали от онзи свят и са водили борба за живота ми“, казва Николай. Неговата всеотдайна съпруга веднага пристигнала в болницата зад океана и поела грижите на медицинска сестра. След пет месеца и половина докторите, светила в медицината, му казват – згаряне в такава степен (трета) и на неговата възраст е несъвместимо с живота, но е станало Божие чудо. Прогнозите на американските лекари за оцеляване са били по-малко от 3% на теория, а практически по-малко, след това са му казали, че може да остане обездвижен до края на живота си. Вече 20 месеца след инцидента Николай Митев продължава да се възстановява и не само ходи, но и помага, включително и с физическо натоварване, в църквата. Няма видими външни белези на лицето от преживения кошмар. Според щатските доктори, с които е в непрекъсната връзка, възстановяването от такива травми трае от 3 до 5 години. При неговия дух и вяра е видимо, че ще съкрати срока. Николай е на специален хранителен режим, който е задължителен за него, с по 2 часа ежедневни кардиотренировки и по всичко личи, че упоритостта, вярата и волята му скоро ще го потопят под вода. Цялото семейство са водолази – съпругата и двете дъщери близначки на 13 години, които са и състезателки по синхронно плуване.

Морякът се съгласи да разкаже своята история пред „Труд“ и заради ада в Хитрино. „С моя горчив опит мога най-добре да разбера как се чувстват пострадалите и техните близки. Не мога да не го преживея“, казва варненецът. А посланието му към тях е: „Бих им казал да знаят и да вярват, че страданието, което ги е сполетяло, е за изпитание, а не за наказание.“ Съвсем по библейски. На 28 февруари т.г, а и отсега нататък Николай Митев ще отслужва благодарствен молебен на Господ за своето свръхчовешко оцеляване.