Ето как звучи преразказаната история за неуловимото във времето изкуство и за недостигнатото и до днес съвършенство. Дори и сега във века на супертехниката отново казваме за Паганини, че е ненадминат и велик, но въпреки това има виртуози, които дръзват да се доближат до гения.

Българският Паганини – Марио Хосен заедно с оркестъра на Варненска опера и диригента Йоханес Ебенбауер ще ни поднесат спектакъл – възстановка на оригиналната програма на Николо Паганини, изпълнявана в Европа, научи Moreto.net.

Концертът е тази вечер - 28 декември от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.

Историята

Николо е третото дете на продавача на мандолини Антонио Паганини, който кара невръстния си син от малък да свири на цигулка до изнемога. Заключва го на тъмния таван, където момчето, замирайки от ужас се вкопчва в инструмента като във вълшебна пръчица. Веднъж от преумора момчето получава пристъп на каталепсия (състояние между живота и смъртта) и толкова дълго не дава признаци на живот, че родителите смятат да го погребат. Слава Богу, вече в ковчега, момченцето се размърдва за огромно щастие на майка си! Бащата обаче не променя подхода си и деспотизмът му не намалява.

Майката обожава сина си и в любовта си е толкова екзалтирана, както и във вярата си. Тереза моли Бога Николо да стане най-великият цигулар на света. Години наред тя разказва своя „пророчески” сън на всички. Оттогава Паганини е уверен, че му е съдено да се прослави. На осем години той пише първото си музикално произведение – цигулкова соната и за няколко години съчинява 24 фуги за пиано на четири ръце, два цигулкови концерта и няколко пиеси. Уви, нито едно от тези произведения не е достигнало до нас. И в това също има някаква тайна – сякаш небесата не са искали от него да остане следа на земята…

Ореолът

Целият живот на Паганини е обвит в тайнственост. Какво ли не му приписват легендите! Че отвлича благородни дами, убива съпрузите им, предводител е на шайка разбойници, прекарва няколко години в каторга заради убийството на своята любима, продава душата си на дявола, който го освобождава от затвора и го прави несравним майстор в свиренето на цигулка…

Не липсват и „очевидци”: във Виена един светски красавец разказва как по знак от Паганини, даден от естрадата, прислужник на дявола отвежда от залата млада жена. Години наред Пагинини само се усмихва на подобни нелепици: струва му се, че това дори е от полза за концертните му турнета. Клюките и измислиците повишават интереса към личността му и привличат публика – както се казва, няма лоша реклама. Но по-късно се уморява – не е лесно да си другар в приключенията на самия дявол!

Мистиката на гения

Първите му гастроли започват през 1800 г. и са истински триумф в Парма. От там Николо се превръща в запазена марка и татко Антонио отлично разбира това: идва време да спечели от таланта на сина си! На Паганини ръкопляскат във Флоренция, Пиза, Болоня, Ливорно, Милано… Непостижимото му майсторство и магическата власт над аудиторията поразяват и съвременниците му, и историците на изкуството. Когато хората попаднат под хипнозата на музиката му, на гения му, те са готови да повярват във всичко.

И наистина, в цялата работа има нещо мистично. В продължение на столетия учените умове и просто чувствителните към културни феномени хора, ерудити и почитатели на музиката се опитват да разгадаят единствения по рода си и неповторим феномен. Напразно: тайната на Паганини си остава тайна.

Да, той безкрайно експериментира в търсене на нови методи, нови звучения, нов смисъл; създава арсенал от изпълнителски средства, за чието съществуване не подозират цигуларите преди него, създатели на „школи” и „направления”. Великият талант, гениалният усет, неукротимата воля, способността да работи денонощия наред... Но има и още нещо... Защо му е дадено да наелектризира аудиторията и да подчинява волята й? Някои артисти смятат, че Паганини е ослепителен метеор, който не оставя следи, но Паганини оказа огромна услуга на мислещите цигулари, като им показа нови пътища…”.

След смъртта на гения католиците се развихрят… Едни крещят – шедьовър, а други – музика на дявола. Невъзможно е да се изпълнява на живо! Най-гениалните цигулари свирят неговите произведения. Оригиналността на формата и смелостта на фантазията нямат равни в творчеството на композиторите, съвременници на Паганини; съчиненията му продължават да са образец на най-висша виртуозност. Малцина цигулари са в състояние да изпълнят всичките му 24 капричиа, но гениите не могат да са много!

Стендал

„Демоничната” външност на Паганини покорява много жени. Прелестната Диде, капризната Елиза (сестра на Наполеон), безумната Анджелина Кавана, заради която едва не го хвърлят в затвора с обвинение в отвличане, талантливата певица Биянка… Той не е щастлив с нито една от тях, а и може ли да бъде щастлив гений със земна жена?

Легенда гласи, че той е достигнал върховете на майсторството заради печална любовна история. Но Стендал греши: Паганини не е роб на нито една любов, освен на любовта към музиката. Той пише за цигулка, но почти всичко, създадено от него, се изпълнява днес и на китара. Особено го обичат рокмузикантите и често включват в композициите си неговите капричиа.

Музиката на Паганини е не просто виртуозна, тя съществува извън времето и никога не остарява. Но се поддава единствено на съизмеримия талант: неодухотворени от гения на изпълнителя, неговите сложни съчинения остават пусти и мъртви. Вълшебството живее само в силовото поле на вълшебника…

След смъртта

Гениалността на Паганини, неговият жив ум, оригиналност на съжденията, остроумие и любезност привличат мнозина. Но други са отблъснати от прямотата и безцеремонността му, от самовлюбеността и алчността му. Той изживява своите 57 години без почивка и покой, а след това още 36 години не намира мир и прахът му.

Паганини умира, прегърнал цигулката си. Тъй като Николо не взема последно причастие, епископът на Ница забранява да се отслужи заупокойна меса за музиканта и да бъде погребан в местното гробище. Приятели на маестрото пренасят ореховия ковчег в Генуа, но губернаторът Филип Паолучи отказва дори да пусне кораба в пристанището. Три месеца престоява шхуната на рейд. След продължителни преговори е разрешено останките на Паганини да бъдат пренесени в мазето на замъка на граф Чесоле – друг велик цигулар. Но и там те нямат покой: разбунтуват се жителите на околните села – „Не ни е нужен дявол!”. И тялото е пренесено на пустинния скалист остров Сент Онора, където синът на Паганини получава разрешение да погребе останките на баща си.

През 1844 г. ковчегът отново е изваден и пренесен в Ница. Борбата за правото най-великият музикант на Европа да бъде погребан по християнски се увенчава с успех едва през 1876 година – 36 години след неговата смърт…