Как писмото на 8-годишната Вирджиния О'Хенлън се превръща в най-препечатваната вестникарска статия до ден днешен и една от най-споделяните в ерата на интернет.

Вярата в Дядо Коледа е една от най-чистите и невинни привилегии на детството. Когато съмненията за неговото съществуване започнат, това са първите признаци за навлизането в света на възрастните, които подлага всичко и всеки на съмнение. През декември 1897 година в редакцията на в-к "Сън" (Ню Йорк) пристига писмо от едно осемгодишно момиченце, което моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа.

Отправен първо към татко О'Хенлън, който явно не е знаел какво да каже, въпросът отива към вестника, смятан тогава за извор на неприкосновената истина. Писмото е предадено за отговор към Френсис П. Чърч - военен кореспондент от Гражданската война между Севера и Юга. Страната е разединена и обезверена и Чърч вижда нещо повече от невинен детски въпрос - вижда отчаянието на хора, които са загубили вярата си в доброто.

Когато Чърч пише своя отговор, отпечатан чак на 7-ма страница, никой не е предполагал какъв ефект ще има не само за малката Вирджиния, но за цялото общество.

В-к "Сън" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година. През 1950 преустановява издаването си.

Писмото на Вирджиния О' Ханлън:

"Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.

Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.

Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“

Моля ви, кажете ми истината: Има ли дядо Коледа?

Вирджиния О'Хенлън"

И отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.