Пловдив с най-висока помощ за раждане на дете - 5000 лв. На 1000 мъже се падат 1073 жени в градовете и 1014 по селата Половината от новите българи идват от Турция, Сирия и Русия Отрицателният баланс в нетната миграция на България през 2015 г. почти е изчезнал, а съотношението е само минус 0,1 промила. Това пише в правителствен отчет за изпълнението на демографската стратегия на България през миналата година. Докладът бе публикуван от социалното министерство за обществено обсъждане тази седмица.

Нетната миграция е показател, който отразява съотношението между напускащите страната и заселващите се с постоянен адрес в нея.

През 2015 г. България са напуснали 29 470 души. Това е най-високото ниво на емиграция от 2012 г. насам, показва сравнителна статистика на Националния статистически институт. В същото време през миналата година в България са се заселили 25 223 души. 52,1% от напусналите са мъже На възраст 20-39 години са 43,6% от емигрантите, а в групата 40-59-годишни попадат 25,3%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 17,5%, а тези на 60 и повече години - 13,5%. През 2015 г. българите са се заселвали главно в ЕС. Най-предпочитани дестинации са Германия (23%), Обединеното кралство (14,3%) и Испания (11,5%). 25 223 души пък са дошли да живеят в България от други държави, твърди правителственият отчет на демографската стратегия. В това число се включват както завърнали се българи, така и имигранти, обясняват от социалното министерство. 10 722 са завърналите се от други държави българи Чуждите имигранти са 14 501 души. 13 066 от тях са от държави извън Европейския съюз. Близо 55% от имигрантите през 2015 г. идват от Турция, Сирия и Русия.

Най-висок е делът на дошлите да живеят в България от Турция, почти една четвърт от всички имигранти. На второ място с 15,9 на сто са сирийците, а на трето с 14% са граждани на Руската федерация, сочи отчетът на правителството. Относителният дял на имигриралите в България мъже е 53,5%, а на жените - 45,5%, посочва още документът. Най-многобройните имигранти са на възраст между 20 и 39 г. - 35,4 на сто от всички. Още една трета са във възрастовата група 40-59 г. Възрастните и децата са по 17%. 1342 са бебета на възраст от 0 до 4 години. Това е и възрастовата група, в която България отчита най-благоприятна нетна миграция. При 903 напуснали страната малки деца това прави положителен баланс от 403 души. 119 202 българи пък са сменили населеното си място през 2015 г. и участват в т.нар. вътрешна миграция, показва още отчетът на демографската стратегия. По-често сменят населеното си място жените - 52,3% от всички преселили се. Документът отчита процеси на завръщане на население от градовете към селата - 37,6% от всички вътрешни мигранти.

Въпреки тази тенденция към 31 декември 2015 г. в градовете са живеели 5 227 182 души, или 73,1% от населението на страната, а в селата - 1 926 602 души, или 26,9% от населението. Преселенията от един в друг град са на второ място като дял във вътрешната миграция с 35,8%. София е най-притегателният за вътрешни преселници град в България. През 2015 г. в столицата са се преселили 17 800 души. В тази бройка обаче не влизат хора, които са дошли да работят в София, но не са променили своя адрес по лична карта. Най-много преселници София поема от заобикалящата я Софийска област, Благоевград, Пловдив и Враца. Най-непривлекателна е София пък за вътрешни мигранти от Разград и Силистра, откъдето идват под 1% от новите столичани. Най-мобилните вътрешни мигранти са на възраст 20-39 години. 35,3 на сто от сменилите местоживеенето си от тази възрастова група. Вътрешните мигранти от групите под 20 г. и 40-59 години пък са 21-22% за всяка от тях. През 2015 г. правителството е закрило 10 населени места и са създадени две нови - с. Свети Спас, община Долна баня, и с. Попови ливади, община Гоце Делчев. Към края на годината селищата без население са 159. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 61, 54 и 10. В 1 133, или в 21,5% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

Пловдив с най-висока помощ за раждане на дете - 5000 лв.

Пловдив е общината, в която младите получават най-висок материален стимул за раждане на дете. Според отчета на демографската стратегия родителите получават еднократно 5000 лв. Излащаните от общините средства за млади родители са инструмент за насърчаване на раждаемостта, посочват от социалното министерство. Тази финансова подкрепа обаче е в много широки граници в зависимост от финансовите възможности на всяка община. Едва 50 лв. на родено дете получават родителите от Лясковец, докато в Панагюрище, Копривщица и Стрелча помощта от общината стига и 600 лв. на бебе. При раждане на второ и трето дете пък финансовата подкрепа варира от 100 лв. за Свищов до 800 лв. в община Чавдар. “Не са малко и общините, които предоставят финансова помощ за отглеждане на дете на самотни майки - Пирдоп, Стрелча, Копривщица, Куклен, Свищов. Благоевград, Чавдар и Панагюрище отпускат еднократно средства за близнаци. Помощ за майки студентки в размер от 2880 лв. дава Благоевград”, посочва правителственият доклад. 1000 лв. отпускат в Чипровци при раждане на първо дете (и близнаци), ако и двамата родители са с настоящ и постоянен адрес на територията на общината. В Асеновград, Етрополе и Търговище пък подпомагат раждаемостта с безплатни детски градини. Еднократна помощ за раждане на дете дава и държавата през агенцията за социално подпомагане. За първо дете размерът ѝ е 200 лв., за второ дете е 600 лв., а за трето - 300 лв. За близнаци държавата пък плаща 1200 лв.

На 1000 мъже се падат 1073 жени в градовете и 1014 по селата

През 2015 г. мъжете в България са били 3 477 177, а жените - 3 676 607. Това означава, че на 1 000 мъже се падат 1 057 жени, посочва правителственият отчет за изпълнението на демографската стратегия. “Неравномерно е разпределението на мъжете и жените по възраст. Запазва се тенденцията с нарастване на възрастта да се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това води до феминизация на социалните проблеми и предизвикателства в по-високите възрастови групи на населението”, пишат експертите на социалното министерство. Разпределението мъже-жени било неравномерно и в завимост от населените места. В градовете на 1000 мъже се падат 1073 жени, а в селата на 1000 мъже имало по 1014 жени. Това водело до проблеми в социалните отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др., твърди правителственият документ. Продължава и негативната тенденция за застаряване на населението, посочва още правителственият доклад. В края на 2015 г. българите на 65 и повече години са 1 461 786, или 20,4% от населението на страната. В сравнение с 2014 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3,5 процентни пункта.