Ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при българските мъже и петото по честота при жените.

"Белодробният карцином е световен килър. Близо 2 млн. души в света годишно се разболяват от рак, а 1,5 млн. от тях умират", заяви доц. д-р Жасмина Михайлова от Отделението по медицинска онкология към ВМА на пресконференция по повод месеца на борбата с рака на белия дроб.

За Европа наличните данни са за 2013 г. и сочат лек спад с 6% на смъртността при мъжете, а при жените се увеличава със 7%. Една от причините е увеличената честота на тютюнопушене сред жените. Ракът на белия дроб обаче не се свързва вече само с тютюнопушенето, а се приема като комплексно заболяване. Около 25% от заболелите от белодробен рак не са пушачи.

В България данните за 2013 г. сочат, че има 4160 нови случаи на белодробен карцином. 81% са мъже. Починали са 3624 души, като отново 82% от жертвите на коварното заболяване са мъже.

Тенденциите сочат, че заболяемостта от рак на белия дроб се увеличава и при двата пола. Заболяемостта се увеличава и при мъжете, и при жените след 40 години.

В световен мащаб ракът на белия дроб при мъжете е най-често срещаната причина за смърт от рак. След него се подреждат ракът на простатата, колоректалният рак, ракът на стомаха и на черния дроб. При жените ракът на белия дроб е втората най-срещана причина за смърт.

На европейско ниво сърдечните заболявания и инсултът причиняват най-много смъртни случаи, докато ракът на белия дроб е третата по ред болест, предизвикваща смърт през 2015 г. В Европа също мъжете по-често умират от рак - 72% от случаите, в сравнение с 28% жени.

Основните рискови фактори остават пушенето на цигари или пури и излагането на тютюнев дим, предишна лъчетерапия на белия дроб, замърсяването на въздуха, лична или фамилна анамнеза от белодробен рак.

Трудно е ракът да бъде хванат в ранен стадий, тъй като и самите симптоми се проявяват много трудно, обясни д-р Христо Йорданов, началник на Отделението по интервенционална пулмология и бронхология към ВМА. Повечето пациенти отиват късно и лекарят поставя диагнозата, след което се предприемат необходимите действия срещу коварната болест. Хирургическото лечение остава основен метод.

Д-р Йорданов представи нов апарат, който позволява по-точното диагностициране. Вместо само няколко милиметра белодробна тъкан, с този апарат може да се вземе около 2 см, което дава възможност да се очертае по-ясна картина за състоянието на пациента. Другото предимство на апарата е, че при вземането на материала, не се предизвикват кръвонасядания. За съжаление обаче все още уредът не е наличен в много болници.