Видимо печелят хора, които искат нещо да се промени, но те са и тези, които губят. Когато не знаем какво искаме, каквото и да изберем, после не сме доволни от избора си, коментира в "Хоризонт до обед" Мила Минева – главен асистент в Софийския университет "Св. Климент Охридски", катедра "Социология".

Според нея високата избирателна активност показва само едно – проблем с политическата система и опит да се намери начин тя да се промени.

Имахме изключително много избори, но когато не знаем какво очакваме от президента, винаги ще се чувстваме в безизходица и в ситуация, в която нямаме избор. Правим избор между ляво и дясно – за съжаление, аз ляво не виждам. Струва ми се, че за нещо друго става дума. Струва ми се, че често и просто става дума за избор между статукво и някакъв, неясно какъв, шанс за алтернатива. Тази изключителна активност, каквато до този момент не сме виждали, показва, че имаме проблем с политическата система и търсим някакъв начин да я променим. Дали това е най-добрият начин – това е съвсем отделен въпрос, каза Минева.

Тя допълни, че все пак има шанс да се премисли какво означава дясно и ляво.

Дясното и лявото отдавна вече не могат да бъдат по оста комунизъм – антикомунизъм и се надявам, че политическите партии ще седнат и ще помислят малко коя да вземе по-консервативния спектър, коя да вземе по-либералния спектър. Страхувам се, че тези, които изберат либералния спектър, им предстоят тежки бъдещи избори, но пък постепенно и бавно ще трупат подкрепа, каза експертът.

Във връзка с референдума Минева коментира, че според нея голяма част от хората, които са гласували на референдума, всъщност не са знаели за какво гласуват.

Затова е по-добре да го мислим само като симптом, който ни казва, че мнозинствата виждат, че демокрацията не върши тази работа, която се очаква от нея, че партиите не действат така, както те биха искали да действат, но те не предлагат изходи, не предлагат решения. Затова се радвам, че въпросите ще се върнат в НС и очаквам вече от тук нататък да започне един сериозен, не само политически, но и експертен дебат по това – как може с някакви прости правила да променим начина, по който работят политическите партии. Хората, от една страна, на референдума подкрепиха с огромно мнозинство да избират мажоритарно, а гласувайки за президент, не знам дали гласуваха мажоритарно, твърди Минева.

Според нея и на втория тур ще има хора, които няма да подкрепят никого или няма да отидат да гласуват.

Въпросът е дали политическия рекет на г-н Борисов ще сработи и всъщност хората ще гласуват за стабилност, или няма да сработи, и те ще гласуват за алтернатива, което обаче не означава непременно падане на правителството. В една демократична страна не би трябвало да е проблем правителството и президентът да бъдат излъчени от различни политически сили, напротив – това би трябвало да е нормата.

Ген. Радев може да изгуби балотажа, въпреки че социолозите казват, че не е имало такъв случай, прогнозира Минева.

Страхувам се, че преднината е толкова малка, че тя, от една страна, ще мобилизира електората на ГЕРБ, който на първи тур не подкрепи Цецка Цачева изцяло. За сметка на това ще демотивира онези избиратели, които биха гласували за промяна, биха гласували за Румен Радев като алтернативен кандидат, те няма да имат достатъчно силна причина да излязат и да гласуват. Най-вероятно нивата на гласуване ще бъдат много по-ниски на балотажа.