България вече извършва мониторинг на подводния шум в Черно море чрез модерна апаратура, каза в интервю за БТА директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) Десислава Консулова.

Хидрофорните системи са осигурени в рамките на проект, наречен "Инструменти за оценка на отпадъците, еутрофикацията и шума в морските води - MARLEN", с изпъълнител Института по океанология към БАН във Варна и партньор Басейновата дирекция.

Хидрофорните системи измерват шума в реално време, обясни Консулова. Те са монтирани на буйови станции, а данните се свалят периодично. Според нея наблюдението тепърва ще се развива, тъй като в момента са обхванати две точки - в района на носовете Галата и Емине. Апаратурата е мобилна и има възможност да бъде монтирана на други места.

Изследването на подводния шум се налага заради транспонираната от страната ни Рамковата директива "Морска стратегия", която оценява състоянието на морето по определени критерии.

Когато първоначално ЕС поставя новите изисквания, се оказва, че в България няма данни за шума и на отпадъците в морето. Затова страната не работи за отстраняване на пропуските.

Средствата са осигурени чрез изпълнение на проекти, финансирани основно от Норвежкия финансов механизъм.

Когато бъдат набрани достатъчно данни, ще може да бъдат изработени критерии за добро екосъстояние по отношение на шума в морето.

Тъй като Черно море е затворен басейн, действията на България и Румъния не могат да повлияят върху екосъстоянието на акваторията в пълна степен, ако същите действия не се предприемат и от останалите държави, граничещи с морето.

България вече извършва ежемесечен мониторинг на химичното състояние на водите в морето, като се прави анализ на приоритетни и специфични замърсители, което досега не се е правило никога.

Данните показват, че тенденцията е за подобрение състоянието на морето, като намаляват замърсяванията с азот и фосфор, твърди Десислава Консулова.

Тя допълва, че Басейновата дирекция е набелязала на територията си 45 зони със значителен потенциален риск от наводнения с обща дължина 915 километра. В 34 от тях има опасност от речни наводнения, а в 11 - от морски. В рисковите територии са включени 95 населени места и 4 курорта. Приблизителният брой на населението, което живее в тези зони, е около 870 хиляди души.

Застрашените райони са определени в рамките на Плана за управление на риска от наводнения, който изработва БДЧР.

Паралелно с него експертите от дирекцията работят и върху подготовката на План за управление на речните басейни (ПУРБ), както и върху Морската стратегия. И трите документа трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет на България до края на тази година. След това ще бъдат представени пред Европейската комисия.