15 хиляди души са посетили Музея на мозайките в Девня само през активния туристически сезон тази година. Това е двойно повече в сравнение с лятото на 2015-а, отчете директорът на културното учреждение Иван Сутев. Причината за този бум е както отварянето на нашия пазар за руски туристи, така и провеждащите се непосредствено до музея археологически разкопки на късноантичния и ранновизантийски град Марцианопол, което е истинска атракция за ценителите на древната история по нашите земи.

Не по-малко интересна за чужденците, особено за западняците, е уникалната експозиция „Музей на индустрията“ от времето на социализма, която се намира на втория етаж. Тя разказва със снимки и предмети историята на девненските заводи и обособяването на промишления комплекс в Долината на голямата химия. Сред експонатите е изложен и Ключът на града, който това лято навърши 47 години.

Музеят на мозайките съхранява и веществено доказателство за гладиаторските битки, които са се провеждали в амфитеатъра на древния град Марцианопол. Става въпрос за надгробната плоча на гладиатора Тосин Марциан, който според археолозите е загинал при зрелищен бой през III век от н.е. През Средновековието камъкът е преизползван за покриване на друга гробница, но релефните надписи и изображения, сред които и на куче, са добре запазени.

Музеят, който е изграден върху частна римска сграда с впечатляващи декоративни мозайки, представлява единствената засега социализирана част на късноантичния и ранновизантийски град Марцианопол, който е бил два пъти по-голям от Одесос. Проучената част на Марцианопол е едва 2% от общата му площ, която се разпростира под съвременния квартал „Река Девня“. Половината от земните пластове не са застроени и няма пречки да бъдат изследвани, казват археолозите.

Затова след дългогодишно прекъсване и по инициатива на кмета на Девня Свилен Шитов през изминалото лято разкопките в резервата бяха подновени, като за целта общината и Регионалният исторически музей финансираха археологическа експедиция с научен ръководител д-р Христо Кузов. Все още изследванията не са приключили. И в момента се проучва земен пласт западно от Музея, където има прави римски улици и вила от късната античност.

„През този период Римската империя не е в добро състояние, архитектурата е занемарена, битът също. Ако разкопките продължат и занапред, ще открием артефакти от по-ранна епоха, когато Империята е била в разцвет“, заяви ръководителят на експедицията д-р Христо Кузов.

Кметът на Девня е твърдо решен да инвестира в проучванията на хилядолетното културно-историческо наследство на града, защото то има потенциала да засенчи индустриалния му имидж и да го превърне в атрактивна туристическа дестинация.