Събития:

701 г. — Започва понтификатът на папа Йоан VI.

1470 г. — Хенри VI става отново крал на Англия.

1869 — Основано е „Българско книжовно дружество“ в Браила, което през 1911 г. е обявено за Българска академия на науките. (стар стил)

1905 г. — Император Николай II обявява с указ първата конституция на Русия, с която се създава парламента, наречен Дума.

1918 г. — Първата световна война: Италианската армия удържа победа над Австрия в Битката при Венето, а Османската империя обявява капитулация.

1922 г. — Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава такъв чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората световна война.

1925 г. — Във Великобритания е изграден първият телевизионен предавател.

1938 г. — Американски радиоводещ предизвиква паника в САЩ с предаването Война на световете.

1941 г. — Втората световна война: Президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт дава съгласието си за отпускане на 1 милиард долара на СССР по договора Заем-Наем.

1943 г. — Подписана е Московската декларация от съюзниците в т.нар. антихитлеристка коалиция, по силата на която СССР се присъединява към атлантическата формулировка за "безусловната капитулация" на страните от Оста.

1947 г. — В Женева е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

1961 г. — Съветския съюз детонира водородната бомба Цар бомба на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-голямото ядрено оръжие, някога детонирано.

1963 г. — В Италия е произведен първият сериен автомобил от марката Ламборджини.

1974 г. — Мохамед Али побеждава Джордж Форман и става световен шампион по бокс в тежката категория за професионалисти.

1975 г. — Хуан Карлос I става крал на Испания след заболяване на генерал Франциско Франко.

1980 г. — Салвадор и Хондурас подписват мирен договор, с който приключва така наречената Футболна война.

1981 г. — СССР изстрелва космическия апарат Венера 13.

1983 г. — В Аржентина се провеждат първите демократични избори след 7-годишен период на военна хунта.

1990 г. — Китайската народна република обявява резултатите от преброяване, според което населението на страната е 1,13 милиарда души.

1990 г. — На Лубянския площад в Москва е открит мемориал на жертвите на ГУЛАГ.

1995 г. — Сепаратистите от френскоговорящата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за получаване на автономия на провинцията от Канада.

1998 г. — Ураганът Мич минава над Хондурас и причинява смъртта на 5 500 души.

2014 г. — Кралство Швеция признава съществуването на Държава Палестина.

Родени:

1735 г. — Джон Адамс, 2-ри президент на САЩ († 1826 г.)

1741 г. — Анжелика Кауфман, швейцарска художничка († 1807 г.)

1751 г. — Ричард Шеридан, ирландски драматург († 1816 г.)

1839 г. — Алфред Сисле, английски художник († 1899 г.)

1861 г. — Антоан Бурдел, френски художник († 1929 г.)

1871 г. — Пол Валери,­ френски поет († 1945 г.)

1873 г. — Франсиско Мадеро,­ президент на Мексико († 1913 г.)

1882 г. — Гюнтер фон Клюге, германски офицер († 1944 г.)

1885 г. — Езра Паунд, американски поет († 1972 г.)

1887 г. — Георг Хайм, немски поет

1900 г. — Рагнар Гранит, шведски физиолог, Нобелов лауреат († 1991 г.)

1904 г. — Хайнц Клос, немски езиковед († 1987 г.)

1906 г. — Джузепе Фарина, италиански автомобилен състезател († 1966 г.)

1908 г. — Айше Афет Инан, турски историк († 1985 г.)

1908 г. — Дмитрий Устинов, съветски маршал († 1984 г.)

1910 г. — Петър Динеков, български историк († 1992 г.)

1917 г. — Николай Огарков, съветски маршал († 1994 г.)

1932 г. — Луи Мал, френски кинорежисьор († 1995 г.)

1941 г. — Теодор Хенш, германски физик, Нобелов лауреат

1944 г. — Кирил Маричков, български музикант

1945 г. — Николай Узунов, български актьор

1946 г. — Крис Слейд, британски рок-музикант

1946 г. — Кирил Арсов, български политик

1946 г. — Рене Якобс, белгийски певец

1959 г. — Силвия Чолева, българска поетеса

1960 г. — Диего Марадона, аржентински футболист

1973 г. — Адам Коупланд, канадски кечист

1975 г. — Димитър Иванков, български футболист

1978 г. — Гаел Гарсия Бернал, мексикански актьор

1986 г. — Томас Моргенщерн, ски скачач