Арестите в агенцията по рибарство са сред водещите теми на вестниците в сряда.

"Трима служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) са били задържани при акция на ДАНС и прокуратурата, съобщи пред Нова телевизия Румяна Арнаудова, говорител на Главната прокуратура. Сред тях е изпълнителният директор, както и служител на ИАРА. Арнаудова допълни, че за другия задържан не могат да кажат все още в какво качество е действал, за да не се попречи на разследването. "Провежда се разследване в Бургас, София и Ямбол. Иззети са множество документи. Разследва се злоупотреба с евросредства, както и изпълнителния директор на ИАРА", съобщи Арнаудова. Става дума за получаване на субсидии от ЕС въз основа на данни с невярно съдържание, заявени от търговски дружества. Въз основа на тези неверни сведения, което е станало със знанието на изпълнителния директор, са били изплатени парични средства..." - в. "Дневник".

"Тъща на инспектор в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) помогнала да бъде разбита група, източила с измама 59 973 лв. от еврофондове. При акция на звено "Антикорупция" към ДАНС и прокуратурата в понеделник вечерта в Бургас били арестувани шефът на агенцията Янчо Янев, инспекторът Златин Георгиев и Петър Генев от рибарското сдружение "Морски звуци". Това съобщи вчера Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор. "Провежда се разследване в Бургас, София и Ямбол. Иззети са множество документи и компютри. Разследва се злоупотреба с евросредства", каза Арнаудова. От март до октомври 2015 г. Златан Георгиев точел пари от евросубсидии за рибарство. Преди да стане инспектор, той управлявал фирма "Капитан Z" ЕООД и сдружение «Морски звуци». После убедил тъща си Бонка Тодорова да стане управителка на дружеството, като й носел да подписва документи, включително и с невярно съдържание. Жената имала пълно доверие на зет си и не знаела, че става жертва на измама. Фалшивите данни били предавани на ИАРА. Един от неверните документи например бил разрешително за улов на калкан. Петър Генев от "Морски звуци" бил упълномощен от тъщата Бонка да получава субсидиите. Схемата била осъществена със знанието на шефа на ИАРА Янчо Янев. Прокуратурата ще иска да бъде отстранен от длъжност..." - в. "Труд".

"Шефът на рибарската агенция е в ареста заради схема с европари Според прокуратурата по мярката за отказ от улов на калкан са източвани средства с фалшиви документи Секретното антикорупционно звено, създадено от главния прокурор Сотир Цацаров, обяви, че е разкрило схема за източване на евросредства по програма за ограничаване на улова на калкан. Арестувани са шефът на Агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА) Янчо Янев, инспекторът Златин Георгиев и работещият в неправителствената организация "Морски звуци" Петър Генов. Според разследващите тримата са участвали в схема, чрез която частната фирма "Капитан Зет" е взела 59 972 лв., като представила фалшив документ, че има разрешение за улов на риба. Този документ се изисква, за да се получи достъп до програма, чиято цел е ограничаване на риболова, т.е. по нея се финансират фирми, които се откажат да ловят калкан. Мярката "Постоянно прекратяване на риболовната дейност" финансира: нарязване на риболовния кораб за скрап, пренасочването му за дейности - туризъм, създаване на кораб музей, обучение, създаване на изкуствени рифове. "Капитан Зет" е заявила, че ще нареже риболовния си кораб, като не е ясно дали изобщо го е притежавала. Дружеството се води собственост на тъщата на Георгиев - Бонка Тодорова. Според прокуратурата тя няма вина, тъй като се предоверила на зет си и подписала документи, без да знае какво пише в тях, и така се съгласила да кандидатства за субсидията. Жената не е арестувана. Фирмата е била собственост на Георгиев, обясни говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Тя е прехвърлена на тъщата, след като м.г. той става инспектор в агенцията. Генов, който се води съучастник, работи в "Морски звуци", чийто началник пък е бил арестуваният шеф на агенцията Янев. През март 2014 г. той напуска сдружението, а пет месеца по-късно е назначен за шеф на държавната структура по предложение на служебния министър на земеделието Васил Грудев..." - в. "Сега".

"Шефът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Янчо Янев е бил пуснат преди минути срещу гаранция, след като получил обвинение за злоупотреби, научи "24 часа". Заедно с него освободени били и инспекторът от ИАРА Златин Георгиев и съучатникът им Петър Генов от сдружението "Морски звуци". Според разследващите Георгиев източил 60 хил. лв. евросубсидии с подписа на тъща си и с неверни документи. За измамническата схема Георгиев имал съдействието на Генов. Всичко това ставало със знанието на Янев." - в. "24 часа".

Президентските избори неизменно са сред актуалните теми.

"В изборните секции в чужбина няма да се поставя втора урна за гласуване. Таванът за броя на изборните бюра зад граница пада само за страните от Европейския съюз (ЕС). Това реши окончателно правната комисия в парламента днес, като прие на второ четене поправки в Изборния кодекс. Предложението за втора урна в изборните секции в чужбина бе на ГЕРБ и целеше улесняване на гласуването в САЩ, Канада и Турция, където остава таванът за разкриване на най-много 35 изборни секции. Днес обаче депутатите от партията на Бойко Борисов се въздържаха при гласуването. Мотивът - опасения на колегите им от Реформаторския блок, че поставянето на втората избирателна кутия ще доведе до злоупотреби. Според ДПС решението е дискриминационно и е в унисон с желанието на Патриотичния фронт да ограничи гласуването в Турция." - в. "Дневник".

"Правната комисия гласува на второ четене промените в Изборния кодекс, предвиждащи общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, която не е членка на ЕС, да не надвишава 35, съобщи "Фокус". Във връзка с отчитането на негативния вот, само в двата вида мажоритарни избори - за кметове и за президент и вицепрезидент на републиката, в методиките за определяне на резултатите да се зачита тежестта на вота, отразен в квадратчето "Не подкрепям никого". В парламентарните избори, които по своята същност за пропорционални, квадратчето няма да влияе върху 4-процентовата бариера за влизане в парламента." - в. "24 часа".

"Пълен провал претърпя предложението на ГЕРБ да се позволи на ЦИК да разрешава поставянето на допълнителни урни в избирателните секции в чужбина, ако прецени за необходимо. Това стана при разглеждането на второ четене на поправките в Изборния кодекс в парламентарната правна комисия вчера. Идеята бе аргументирана с нуждата да има гаранция, че при струпване на много хора всеки ще има възможност да гласува. От обясненията на шефа на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обаче стана ясно, че управляващите по-скоро се страхуват от "постановъчни изпълнения" пред секциите, които биха могли да ги злепоставят. "Иде реч за управление на потока на гласуващите, на опашките. Голяма част от артистично-драматичните изпълнения се правят на опашките", каза Кирилов. Предложението се натъкна на съпротивата на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и БСП. Според тях допълнителните кутии няма да съкратят времето за гласуване, при положение че секционните избирателни комисии (СИК) зад граница ще останат в непроменен състав. Поради същата причина има повишен риск от манипулации, тъй като един и същ брой членове на СИК ще трябва да работят и да наблюдават повече от една избирателна кутия, което е извън възможностите им. Накрая ГЕРБ доброволно се отказа да подкрепи идеята си при гласуването й. Одобри се и другият компромис на мнозинството - квадратчето "не подкрепям никого" в бюлетината да се брои за действителен глас при изчисляването на изборните резултати при президентски и кметски вот, но не и при парламентарен. Но бе отхвърлена като противоконституционна радикалната идея на Петър Славов (РБ) и Методи Андреев (ГЕРБ) вотът против всички да се изчислява като мандати, които да остават като незаети места в парламента. Въпреки че имаше подкрепа в мнозинството, не мина предложението на БСП да се позволи на държавните служители, командировани на границата заради бежанците и имигрантите, да гласуват на удобно за тях място на президентския вот." - в. "Сега".

"Районният съд в Пловдив призна за виновен подсъдимия Иван Димитров по дело за купуване на гласове в навечерието на първия тур на местните избори на 25 октомври 2015 г. и го осъди на 1 година лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок. Освен това Иван Димитров е глобен с 10 000 лв. за това, че предложил по 30 лв. на пловдивчаните Саркис Саркисян и Тодор Котов, за да гласуват за кандидата за общински съветник от Земеделски съюз "Александър Стамболийски" Кирил Търев - престъпление по чл. 167 ал.2 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК. Синът на бившия държавен шампион и рекордьор на овчарски скок Атанас Търев бе под №8 в кандидатската листа на оранжевата партия, но благодарение на получения най-голям брой преференции бе избран за общински съветник в пловдивския парламент. Делото за купуване на гласове стартира на 18 януари 2016 г., но беше многократно отлагано, най-често заради неявяване на призованите свидетели. Присъдата на Иван Димитров не е окончателна и подлежи на протест и обжалване пред Окръжен съд-Пловдив." - в. "Труд".

В. "Стандарт" съобщава, че са отпуснати средства за спасяване на обсерваторията на Рожен:

"С тези пари се надяваме да ни има, за да има и астрономия, казва директорът Никола Петров Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен има шанс за живот. Около 550 хиляди лева целеви средства са предвидени в проектобюджета на държавата за 2017-та година за нея, съобщи преди дни областният управител на Смолян Недялко Славов. Решението е взето на последното заседание на Съвета за развитие на Южен централен район по предложение на смолянския губернатор. То беше единодушно подкрепено от около 50-те членове на съвета. Средствата са определени на база предварително събрана информация от самите астрономи и научни работници в Обсерваторията и са свързани с обновяване на научната инфраструктура, телескопите и съоръженията. Водени са разговори и за второ финансово подпомагане, свързано с обновяване на административните сгради и битовите помещения. Проектът предвижда енерго-ефективни мерки и е на стойност 1,8 млн. лв. "Тези пари са една от малкото ни надежди изобщо да ни има, за да има астрономия. Единият от малките, 60-сантиметрови телескопи в обсерваторията, изобщо не работи, другият, 70 см, е в лошо състояние и чакаме да аварира, защото влагата го е повредила. Малките ни телескопи изостават, нямаме средства за тях. А те са направени в съответствие с едни широки като визия наблюдателни програми, за да могат да покриват възможно най-голяма сфера на астрономически задачи като наблюдения и изследвания. На практика оставаме да разчитаме на един единствен телескоп, този за слънчево наблюдение. От година и половина нямаше как да се правят наблюдения". Това коментира пред "Стандарт" директорът на обсерваторията д-р Никола Петров. Той уточни, че са закупили управление за телескопа, което ще бъде инсталирано до края на годината, благодарение на спонсори. "Закупили сме филтър за специализирано наблюдение на слънце, който вече пътува към нас. А когато става дума за професионална нощна астрономия и телескопи от рода на 2 м, нещата не опират просто да се намерят спонсори, там трябват сериозни средства", казва д-р Никола Петров. През юли т.г. от обсерваторията алармираха, че е възможно да бъда закрита. Цялостен ремонт не е правен от създаването й, затова е на ръба на оцеляването от години насам. Още през 2012 г. тя бе заплашената от затваряне и учените бяха принудени да сформират футболен отбор "Роженските мечки", за да събират допълнително пари за научно-изследователската си дейност. Надеждата на астрономите бе да бъдат продадени повече билети от футболното дерби. През септември 2015 г. астрономическият комплекс обяви дарителска кампания за набиране на средства за спасяването на техниката. Търсеха се 264 хил. лв. за ток и ремонт на куполите, на помещенията и инсталациите за заземяване и защита против мълнии. Куполите над телескопите на обсерваторията пропускат дъжд и водата тече върху техника за милиони левове. Пари за ремонтирането му обаче все нямаше. Събрани бяха половината от необходимите 56 000 евро, като 720 души участваха в инициативата. На призива на учените откликнаха много българи, живеещи в чужбина. И макар че тези средства не покриха нуждите на комплекса, те подпомогнапха работата на учените за известно време. През юни т.г. ученици от Варна решиха да помогнат и организираха концерт, средствата от който трябваше да отидат за обсерваторията. Тази година тя отбеляза 35 години от създаването си. Най-големият астрономически комплекс на Балканите официално е открит на 13 март 1981 година и е най-големият в Югоизточна Европа. За времето си той е бил сред най-модерните в света. Астрономите са живеели тук. Имало е дори детска градина, идвал е учител да обучава децата, за да не пречи на учените да спят след нощните наблюдения, разказват техни наследници. За тези 35 години, по данни от обсерваторията, са направени над 1400 научни публикации и са защитени повече от 60 докторски дисертации. Всяка година стотици ученици и студенти от България и чужбина добиват практически умения в областта на астрономията, ползвайки телескопите в обсерваторията по време на практики и школи. Роженската обсерватория е оборудвана с 4 телескопа. Тя осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи - от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари."