Лидерът на "Атака" привлича избиратели, атакувайки консенсусите на прехода, казва социологът Андрей Райчев в интервю за Bulgarian Post. Според проучване на "Галъп" Георги Първанов е спечелил привърженици по време на мандата си. Бойко Борисов очаква дълбока криза вдясно, за да стане лидер в това пространство, допълва социологът.Какъв е изборът на обществото на тези президентски избори? Можем ли да кажем, че ще се избира между ляво, дясно и национализъм?

Президентските избори имат една специфика в българските условия и тя е, че те са подчертано мажоритарни. Много по-голяма роля има фигурата на кандидата, отколкото фигурата на партийните лидери, когато се гласува за парламента. В този смисъл малко е пресилено да се каже, че това е сблъсък ляво-дясно, не че няма нещо вярно в това.

Що се отнася за националистическата теза, когато има неин носител, на идейно ниво става ли сблъсък между лява идея за развитие на България, дясна идея и една националистическа концепция, която е различна от първите две?

Ако имате предвид г-н Волен Сидеров, не национализмът е онова, което магнетично привлича към него една част от българите. Национализмът просто е идеологическата опаковка, но всъщност във формата, в която той е националист, т.е. антисемит, антизападен и т.н., повечето българи не са такива националисти, не са националисти от този вид. Към него привлича съвсем друго - той е единственият, който призовава към реванш в резултатите на прехода. Това е неговата привлекателност, там му е силата.

Това означава ли, че избирателите не определят прехода като успешен? Водим този разговор в момент, когато стана ясно, че от 1 януари 2007 г. България ще бъде член на Европейския съюз?

От прехода има губещи и печелещи. Повечето хора се чувстват загубили от прехода. Това е и крайната причина да има много, много хора, които да искат реванш.

Какъв реванш предлага Волен Сидеров, който избирателите припознават като по-успешен модел на развитие?

Тук не се съдържа рационален елемент. Те просто чуват думите, които кънтят в душата им - национализация, всички престъпници в затвора и т.н. Както виждате, това е крайно нереалистично, това е невъзможно да стане, но избирателите искат да го чуят, защото преходът е довел до резултат, който според тях е крайно нежелателен. Обещанията на Волен Сидеров са алтернатива на всичко, в което сме живели през последните 17 г. Той казва на всички едно много просто изречение: "Тези 17 години бяха груба грешка".

В контраст на отрицанието, неприемането на резултатите от прехода, говоренето против - има ли рационален елемент, който да насочва избирателя да гласува за Волен Сидеров, за определени тези, за концепция за развитие на страната?

Аз не мисля, че Сидеров има концепция за развитие на страната. Ако Съюзът на демократичните сили преди 17 г. издигна известния лозунг "45 години стигат", то г-н Сидеров практически казва: "17 години стигат". Той твърди, че преходът е грешка във всичките му аспекти, атакува консенсусите на прехода. Преди 17 г. никой не подложи на съмнение три неща - да имаме демокрация, да имаме капитализъм и да вървим към Европа. Нямаше сериозна политическа сила, която да посегне на тези свещени крави. Той обаче го прави. Още не говори за демонтаж на демокрацията, но това личи.

Това означава ли, че традиционните политически сили не са успели в достатъчна степен да обединят избирателите около даден консенсус, а общественият консенсус, за който те говорят, е бил само на политическо ниво?

Партиите бяха успели да обединят избирателите около този консенсус. Никой сериозно не беше събирал гласове против прехода. Напротив. Не че те не са успели да постигнат консенсус. Консенсусът се разпада. Въпросът е защо се разпада и отговорът е съвсем очевиден - много тежки години за хората. Това е цената на тежестта на прехода. Преходът беше много тежък. Той тепърва ще дава плодове, но има хора, които вече са се отчаяли от 17-те години.

Вие казахте, че Волен Сидеров е опозиция на прехода. Той може ли да бъде възприеман и като опозиция на политическата система, ако приемем, че избирателят размишлява за това дали политическата система като цяло е успешна или не?

Моят отговор е "да", несъмнено е така. Това е алтернативна политическа система.

За своята една година в Народното събрание "Атака" претърпя огромен разпад. Депутати бяха изключени, други сами напуснаха и така групата на "Атака" се превърна в най-малката…

Разпадна се шапката на "Атака". "Атака" като електорат не се е разпаднала.

Но това разпадане на шапката не разколебава ли избирателя, включително и неговото доверие във фигурата на лидера на "Атака" Волен Сидеров?

Безспорно шансовете му намаляват, но както при повечето масовидни явления, а "Атака" е масовидно явление, недейте да надценявате ролята на това. Гледайте масата, не гледайте десетината души в парламента.

Какъв е модерният национализъм, ако го сравним с това, което прави "Атака"?

Имам един възглед, който повечето хора не споделят. Национализмът през ХVІІІ-ХІХ в. играе огромна положителна роля. Да кажеш изречението "Ние сме французи", означава да кажеш, че няма феодали, селяни и буржоа. Национализмът тогава има огромен социален заряд. Той ликвидира феодалната система, когато едни са родени на власт, а други са родени на дъното и така се живее. Затова всички прогресивни хора през ХVІІІ-ХІХ в. са националисти.

Великите национализми обновяват света. Националистическа Франция например чисто и просто ликвидира феодализма, Наполеон го ликвидира дори в европейски мащаб и т.н. до Христо Ботев. Наследниците на този национализъм, да го кажа социален национализъм - националистите на ХХ век - не са донесли на човечеството нищо, освен кръв и поквара. Същата тази идея се превръща в оръжие на контракултурите, които по този начин успяват да овладеят масите.

Последиците от национализма през ХХ в. са само страшни. През ХХІ век национализмът е вече чисто и просто гнойно образувание. Това не значи да не се обича страната, но на фона на този нов свят, през ХХІ в. да пробутваш някакви неща с два века закъснение, води само до ужасни работи.

"Атака" вече една година е част от политическата система чрез своето парламентарно представителство. По-нататъшното й навлизането в институциите, ако Волен Сидеров спечели президентските избори, ще доведе ли до отказ от радикалните й политически идеи, като национализация, затвор за всички престъпници, грабители и т.н.?

Не, г-н Сидеров има идеология, няма организационен инструмент. Той има - и то просто устроена - политическа идеология, която е достатъчна, за да събира тълпите, но това по никакъв начин не го превръща в организационен фактор, който би могъл да проведе подобни неща. Между другото, това не е комунистическа партия. То прилича на комунистическа партия, играе нейната роля, но самата "Атака" не е достатъчен инструмент в ръцете на един диктатор, за да реализира основните си замисли.

Докога популизмът ще продължи да определя политическия живот в България?

Докогато и в света, т.е. в обозримото бъдеще.

Вашето последно проучване дава голяма преднина на сегашния президент Георги Първанов. Това означава ли, че избирателите не виждат негова реална алтернатива?

Сравнете тези резултати с резултатите на БСП и ще видите, че това е много повече мажоритарна, отколкото реална лява ориентация на нацията. Не повече от половината му гласове са от средите на симпатизантите на БСП. Г-н Георги Първанов просто реализира една много добра роля в първия си мандат. Повечето от тези хора са станали негови привърженици в хода на мандата.

Във вашето проучване се откроява това, че част от избирателите, които се определят като десни, не припознават Неделчо Беронов като техен кандидат. Ако тази тенденция продължи и в края на октомври сме свидетели на загуба на Беронов, каква политическа отговорност трябва да бъде поета?

България има нужда от дясното, а десните избиратели имат нужда от съвсем нови лидери. Трябва сериозна смяна на лидерския екип. Не вярвам, че господата Костов, Стоянов и т.н. са в състояние да продължат да символизират нещо съществено за българския народ.

Т.е. изборна загуба може да бъде катализатор на процес на появата на нови лидери вдясно?

Това би обозначило едно ново начало за десните. Ако това не стане, агонията им ще продължи.

Възможно ли е Бойко Борисов и неговата формация, която в момента е в процес на изграждане, да заеме това място, ако дясното не се реформира?

Доколкото разбирам това е замисълът на г-н Борисов и неговите политически приятели. Този замисъл почива на съвсем очевидното или поне предполагаемото обстоятелство, че в резултат на тези избори дясното ще изпадне в дълбока криза.