Ниските цени на пшеницата у нас стабилизираха пазара на земеделска земя и спряха поскъпването й, дори в някои райони вече се забелязват признаци на спад, научи „Монитор”.

Според Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), поевтиняването на житото спрямо миналата година с 10-15 намали печалбите на арендаторите, а оттам падна и търсенето от тях на ниви.

Радослав Христов, зам.-председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, също смята, че в момента има успокояване на пазара на земеделска земя. „Възходящият тренд от преди не е налице, а в района на Стара Загора рентите на земите и цените им намаляват”, уточнява той.

По думите му върху пазара на земя в момента влияят и други фактори, а не само поевтиняването на пшеницата. „Инвестиционните фондове още имат интерес да купуват, но не са вече толкова агресивни в търсенето на земя.



Голяма част от тях ги дават под наем. Дори направиха търг, но наемите бяха под очакванията. Може би това е охладило намеренията им”, добави браншовикът.

Председателят БАСЗЗ Стайко Стайков добавя, че много хора разбраха, че покупката на земя не е лесна инвестиция и пазарът на земеделска земя крие доста подводни камъни. „В немалко райони на страната има изоставени земи и купувачите лесно могат да бъдат излъгани и да платят за обработваема нива, а тя да е запустяла, обрасла с храсталаци и пълна с камъни”, предупреждава той. „За облагородяването на такива площи се иска голяма инвестиция. Понякога се харчат дори 500-1000 лв. на декар. За това трябва да се внимава какви консултанти се ползват и какво се купува. Винаги да се ходи на място”, съветва Стайков.

Според него спадът в търсенето идва и от факта, че част от върнатите пари на хората с депозити във фалиралата КТБ, бяха инвестирани в земеделска земя. „Арендите обаче се запазват на едно ниво или дори падат, което намалява доходността”, добавя той.

Стойков смята още, че в момента най-високи остават цените в Североизточна България - около 1500 лв./дка и нагоре. В Централна Северна България са към 800-100 лв./дка. В полските зони на Южна България са около 800 лв./дка, като по-скъпи са земите край Пазарджик, Пловдив и Стара Загора, където има развито производство на зеленчуци и овощарство. В полупланинските райони цените са доста по-ниски.

„Интересът в цялата страна е към масиви над 100 дка, като на тях се правят трайни насаждения, защото се очаква субсидиите за тях да се увеличават. Цената на големите парцели винаги е по-висока от средната за землището”, добавя шефът на БАСЗЗ.

Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите обясни още, че предлагането на земя е по-силно след изплащане на рентите.



„То е различно във времето в Северна и Южна България”, обяснява той. „В Южна по някаква традиция договорите за аренда се сключват в натура, напр. в жито. Лятото, като ожънем, раздаваме зърното или пари според цената му на пазара. В Северна открай време рентите се изплащат в края на годината. Обикновено хората си продават земята, като получат рентата, за да не ги прецакат. За това в Южна България предлагането е по-голямо след юли и август, а в Северна през декември и януари. По-активни в предлагането са малките собственици. Фондовете оферират земята на пакети, но тя е в различни землища и това големите купувачи (арендаторите) не ги вълнува”, добавя Христов.