Вестниците във вторник съобщават за картел при пазара на горива.

„Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви твърдения за картел на шест петролни компании - "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Нис Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. След като е направила икономически и правен анализ, комисията е стигнала до заключението, че действията на тези дружества представляват нарушение, изразяващо се в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, се казва в съобщение на сайта на регулатора. Това поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната, е становището на антимонополния орган. Комисията е провела разследване след като се е самосезирала за евентуално нарушение на пазара на горива. В рамките на производството са извършени поредица проверки на място в офисите на основните дистрибутори на горива на дребно. Установяването на сътрудничество и единодействие между посочените дружества води до елиминиране на конкуренцията, което премахва естествените механизми на свободния пазар и въздейства неблагоприятно върху икономическата среда и интересите на обществото, е изводът на регулатора. Определението не подлежи на обжалване. Компаниите имат право на достъп до материалите по преписката и право в срок от 30 дни да представят писмени възражения и да поискат да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание във връзка с предявените твърдения.” – в. „Дневник”.

„От първоначалния списък на заподозрените е изпаднала "Ромпетрол", която също бе сред проверяваните за съгласуване на цените. Засега няма решение по производството за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим". То започна през февруари заедно с разследването за картел срещу седемте компании. Според КЗК "ЛУКойл Нефтохим" е продавала горива на свои клиенти зад граница на по-ниски цени, отколкото на нашия пазар. Бургаската рафинерия е с най-голям дял на българския пазар и повечето от големите вериги зареждат горивата си от нея. Обвинението идва осем месеца след оповестяването на изводите от секторния анализ на КЗК, който показа ясно, че макар цените на петрола да падат на международните пазари, у нас бензинът и дизелът продължават да се търгуват по-скъпо. Нещо повече - комисията засече сходна ценова политика и заподозря тайни договорки между веригите в периода от началото на 2012 г. до юни миналата година - периода, за който се отнася проверката. Вчера петролните фирми запазиха мълчание по обвинението. Те имат 30 дни за запознаване с документите, за обяснения и за изслушване от комисарите. Едва след това ще бъде определен размерът на глобите. Максималната санкция при установяване на картел и ако той бъде доказан пред съда, е до 10% от оборота на съответната компания за последната година. Така че реални наказания може да има едва след изборите. По данни на "Капитал" оборотът на шестте компании миналата година е бил около 6 млрд. лв. Разследването започна при стария състав на комисията начело с Петко Николов, но бе довършено от новото ръководство с председател Юлия Ненкова. От КЗК изтъкват, че нарушението на фирмите се изразява в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на информация за цени. Това поведение ограничава и нарушава конкуренцията на пазара на търговия на дребно с горива, смятат от новия състав на комисията. Оттам подчертават, че са направили редица проверка на място в офисите на основните дистрибутори на горива. Какво са открили обаче не се съобщава. Въпреки това всяка една от ревизиите бе оповестявана фанфарно в хода на разследването. "Внезапна" проверка бе направена и в Асоциацията на петролната и газова асоциация, откъдето вчера не бяха открити за коментар. Определението на КЗК не подлежи на обжалване. Петролните фирми могат единствено да се запознаят с материалите по преписката и в срок от 30 дни да възразят или да поискат изслушване. Санкциите ще бъдат определени от КЗК на по-късен етап, като по традиция размерът им вероятно ще бъде обжалван в съда...” – в. „Сега”./b>

Бежанците отново са сред основните теми на всекидневниците.

„Мигрантите от Сирия, настанени в бежанския център във „Враждебна” по програмата за релокация на мигранти в ЕС, обявиха пред bTV, че започват гладна стачка от 9 часа днес. Те настояват да бъдат върнати обратно в Гърция, след като по думите им там са били излъгани, че в България ги чакат къща за всяко семейство, по 500 евро издръжка на всеки, социални осигуровки, образование и преводачески услуги. Групата от мигранти във „Враждебна” твърдят, че нямат никакъв отговор на техните искания от българските власти. Още когато поставиха въпроса, техните искания бяха преведени, а още на следващия ден обясних, че започва бърза процедура за получаване на статут. България има закон, който регламентира времето, в което се изпълнява тази процедура. Още във вторник разпределихме хората на две групи, проведе се първото интервю, с което се стартира процедурата за закрила, обясни обаче директорът на центъра във „Враждебна” Иван Пенков. В четвъртък разговаряхме с тях по отношение на излизане от центъра и прибиране, допълни той. Пенков посочи още, че е проведена и среща с представители на международна организация за миграция, Върховния комисариат за бежанците, на които е дадено обяснение на мигрантите какво се прави към момента и какво предстои да се направи. Мигрантите изтъкват, че българската страна не е виновна за случилото се, но искат тяхната малка група да получи статут. Искаме българската държава да ни помогне тази лъжа да се оправи. В края на краищата ние сме хора, заяви един от мигрантите пред bTV. Мигрантите настояват да бъдат върнати в Гърция, където да потърсят правата си. Там искат да се срещнат с ръководството на агенцията по бежанците, както и да разкажат за проблема си пред международни медии.” – в. „24 часа”.

„Гладната стачка на 15-имата сирийци от Центъра за бежанци в столичния квартал Враждебна се отменя. Това съобщиха от Агенцията по бежанците след разговори с тях, предаде БНР. Според първоначалната информация, сирийците били готови да стачкуват, защото получили обещание за несъществуващи в нашата страна условия за пребиваване. Бежанците са препратени от Гърция след решенията на ЕС за квотно разпределение на лица, търсещи закрила в южната ни съседка и в Италия. По думите на Радослав Стаменков от Международната организация по миграция, никой не е предлагал райски условия за пребиваване в България. „На никакъв етап от информационните срещи с тези хора не е предоставяна такава информация. Те са запознати с основните права и задължения, които имат в България, общото устройство на страната, климата, религията, процедурата, която ще бъде извършена по предоставяне на бежански статут тук и последващите мерки. Няма дума за получаване на пари в брой или това толкова широко рекламирано 500 евро на месец.“ – в. „Труд”.

„65 нелегални имигранти бяха задържани тази сутрин на гарата в Свиленград, съобщава БГНЕС. Чужденците са били във вагон на товарна композиция. Те били открити в петия от общо 14 вагона на влака, който пристигнал от Турция, съобщи Нова телевизия. Предстои изясняване на произхода на бежанците и отвеждането им в център за регистрация. Товарните влакове, идващи от Турция, все по-често се ползват за незаконно преминаване на границата, показват поредицата подобни случаи през последните седмици. Най-често чужденците режат платнищата, покриващи вагоните, и разчитат да не бъдат открити от граничните власти.” – в. „Стандарт”.

Вестниците проследяват и кампанията за президентските избори.

„Във Великобритания вече има повече от 35 места, за които живеещите там българи са изпълнили законовите изисквания за разкриване на секции за гласуване на президентските избори и референдума на 6 ноември. В същото време Изборният кодекс поставя таван от 35 изборни бюра за всяка чужда държава, за разкриването на които има две изисквания - или да се намират в дипломатически и консулски представителства, или в конкретното място да има подадени 60 заявления за гласуване. За това алармираха читатели на "Дневник" в Лондон. От Централната избирателна комисия (ЦИК), чиято е последната дума за разкриването на изборни секции, също потвърдиха, че във Великобритания се очаква подобен проблем. От външното министерство, които правят справка за желаещите да гласуват в чужбина, само заявиха, че утре е крайният срок за подаване на заявления, след което те само ще препоръчат на ЦИК къде да разкрие секции. "От справката, която имахме в събота, ставаше ясно, че във Великобритания има подадени заявления за гласуване на 34 места, но, предполагам, до изтичане на крайния срок броят им ще надмине 35. Не очаквам такъв казус в Германия, САЩ, Испания или Турция", обясни пред "Дневник" говорителят на ЦИК Цветозар Томов. По думите му в сряда ЦИК трябва да излезе с решение по какви критерии да определи къде да бъдат разкрити секциите във Великобритания. В събота ЦИК трябва да обяви броя и местата на изборните бюра зад граница. "Без да сме обсъждали въпроса в комисията, мисля, че има няколко критерия, по които могат да се определят местата за секциите във Великобритания. Първият е най-голям брой подадени заявления; вторият - по най-висока избирателна активност на последните избори; и третият - по местоположение. Възможен вариант е да се намали концентрацията на секциите в Лондон за сметка на други места", обясни още Томов. Каквото и да е решението, на част от българите ще се наложи да гласуват не на най-близкото и удобно място.” – в. „Дневник”.

„ЦИК затъва все по-дълбоко в скандала с разпределянето на медийните пакети и това доведе до ново обжалване на нейно решение от страна на Единната народна партия (ЕНП). Държавата ще финансира на вота партии без държавна субсидия и инициативни комитети. ЕНП обжалва и предишните правила, част от които впоследствие бяха отменени от Върховния административен съд. Той постанови, че ЦИК няма право да дописва Изборния кодекс и да вади от списъка с медии регионалните издания и интернет сайтовете, които също могат да кандидатстват за финансиране. В отговор в събота ЦИК промени наредба и включи местните, но не и онлайн изданията. В редакциите комисията написа, че "доставчици на медийни услуги са вестниците, списанията и останалите периодични издания, както и обществените и търговските електронни медии", но пропусна онлайн агенциите и сайтовете на другите информационни средства, въпреки че те също присъстват в кодекса. От 16 гласували десет бяха "против" изпълнението на съдебното решение - шефката на ЦИК Ивилина Алексиева, Севинч Солакова, Владимир Пенев, Емануил Христов, Ерхан Чаушев, Ивайло Ивков, Иванка Грозева, Цветозар Томов, Мария Бойкинова и Румен Цачев. "ЦИК отново ограничава свободата на избор на договорен медиен партньор - коментира председателят на ЕНП Валентина Василева. - Безобразие е комисията да не спазва решенията на ВАС". В жалбата си до съда тя е написала, че единствените ограничения, които Изборният кодекс предвижда, са за социалните медии и блоговете. "Законодателят не е наложил никакво друго ограничение при дефинирането на тези термини и не е изключил интернет сайтовете, както ЦИК е решила да стори" - се казва още в нея. Вчера ЦИК не прие предложението на Цветозар Томов в правилата за изплащане на медийни пакети да се запише, че кандидатстващите за държавно финансиране медии трябва да предоставят на ЦИК информация за "реалното си влияние" върху аудиторията. Томов коментира, че новият текст представлява механизъм пари от бюджета да не се насочват към анонимни сайтове и към страници, които на практика не са доставчици на медийна услуга. Предложението предвиждаше още ЦИК да има право да отказва изплащане на пари, когато прецени, че не е получила достоверни и проверими данни за влиянието на медията върху "значителна част от аудиторията". Комисията не прие и друго предложение на Томов: медиите да дават информация за сключените от тях търговски договори през последните шест месеца преди изборите. "Смисълът е да можем да преценим дали цените за политическа реклама съответстват на средните цени за търговска реклама. Това е друг начин да попречим на източването на държавни средства", коментира Томов.” – в. „Сега”.

„Тръгвайки в това състезание, ние с вицеадмирал Пламен Манушев ще търсим подкрепата на всички български граждани, които виждат как се променя нашата родина в последните години, в които се управлява от ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов. Това ни дава самочувствието да се изправим пред вас, да поискаме доверието ви, като се ангажираме да го връщаме всеки ден от нашия петгодишен мандат като президент и вицепрезидент на България". Това заяви кандидатът на ГЕРБ за президент на България Цецка Цачева по време на основното предизборно мероприятие на ГЕРБ в Самоков, съобщават от пресцентъра на партията. Тя посочи, че доверието, дадено й от най-силната партия ГЕРБ, трябва да се защитава и отстоява пред българските граждани. „Днес заставаме пред вас с открито лице, за да поискаме вашата подкрепа. Така ще застанем и във всички 200 населени места, които предстои да обиколим с вицеадмирал Манушев. Ние ще дадем всичко от себе си, няма да пожалим усилия да убедим хората в своите качества да бъдем обединители на нацията“, заяви Цачева. Кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева бе категорична, че българската нация има нужда от единение. Цветан Цветанов „Имаме нужда от стабилност, от сигурност, от добре охранявана граница. Трябва да живеем в правова и справедлива държава, в която има работещ и независим съдебен процес. Не трябва да издигаме разделителни линии между хората. Тези, които се заиграват със страховете на хората в тези сложни времена, чертаят разделителните линии в обществото. Моята основна цел е единение на българската нация – обединение на всички етноси и възрасти. Не трябва да се делим, защото само когато сме заедно сме силни и сме уважаван фактор в Европа“, категорична бе Цецка Цачева.” – в. „24 часа”.



„Има нужда от национален план за спасяването на българското село, защото положението е трагично – държавата я няма!“ Това заяви кандидатът на БСП за вицепрезидент Илияна Йотова по време на срещи в Монтанско. Местните от Василовци, Медковец и Расово се оплакаха, че са оставени на произвола на съдбата и че домовете им непрекъснато са подложени на набези на крадци . Йотова припомни, че от дълго време БСП настоява президентът Росен Плевнелиев да направи дискусия за демографската криза. „Той за съжаление не ни чува. Вместо това се занимаваше с протестъри, с хибридни войни и киберпрестъпност“, заяви тя. „Ние с ген. Румен Радев не можем да гледаме отстрани какво се случва“, отбеляза Йотова. „И аз имам син на 28 години и искам той да остане в България. Ние знаем решенията и виждам енергията в очите на хората“, категорична бе тя. Кандидат-президентът на БСП ген. Румен Радев отвърна във фейсбук на обвиненията от ГЕРБ, че се е уплашил и не се е явил на дебат с Цецка Цачева по Нова телевизия. „Срещите на живо с хората за мен са приоритет и няма да размествам графика си според „призовките“ на управляващата партия“, обяви той. „От новините разбирам , че в неделя премиерът е употребил партийната трибуна за поредния си скеч. Не знам за какъв „генерал с пола“ говори генерал Борисов, но считам, че тонът на предизборната кампания не бива да бъде принизяван до нивото на аферата „Симитли“, написа още в социалната мрежа ген. Радев.” – в. „Труд”.

„Ще бъда президент и на хората, които са разочаровани от политиците. Само на последните избори половината от гражданите не гласуваха. Хората са разочаровани от политиците. Това завяи кандидатът за президент на ГЕРБ Цецка Цачева пред Нова телевизия. По думите ѝ не може да се твърди, че Народното събрание не прави нищо за хората. „Работим в интерес на гражданите, но не всичко зависи само от парламента и тук е ролята на държавния глава. Институциите трябва да са отворени за гражданите", заяви още Цачева...” – в. „Стандарт”.