рябва ли студентите държавна поръчка да са длъжни да останат да работят у нас за определен период от време, а онези, които заминават за чужбина, да връщат парите за следването си? Тази идея на бизнеса дискутираха в студиото на „Тази сутрин” по bTV преподаватели, студенти и работодатели.

Основна пречка за по-добър икономически растеж излиза липсата на човешки ресурси, не са парите, инвестициите или административните прегради. Като данъкоплатци плащаме за образование и кадри, от които икономиката има нужда, изтъкна Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според Яна Вангелова, председател на Националното представителство на студентските съвети в България, всеки млад човек би искал да се реализира в страната си, но само ако има необходимите условия и заплащане.

Тя даде пример с Германия, където обучението е напълно безплатно, дори и за граждани на други държави-членки на ЕС, и кадрите, които се изграждат, нямат задължение да останат да работят там. Според нея трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватно заплащане в страната си.

„Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование, въпросът е как да го направим по-ефективен за националната икономика. Ние произвеждаме човешки ресурси. Идеята е този, който остава да остава като произведен национален ресурс с държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър върне това вложение, което е направила държавата в него”, заяви проф. Стати Статев - ректор на УНСС.

Според студентите обаче предложенията са абсурдни.

Ще има ли осигурено място за теб, след като завършиш, и може ли държавата да осигури толкова много места, попита студентът по медицина Ивайло Богомилов. Като виждаме процентите на младежка безработица, в момента нямаме ресурса да го направим, подчерта той. За да задържиш младите кадри в страната, е важно да създадеш правилни условия на труд, убеден е студентът.

Четвъртокурсникът Емил Стоименов, който също учи медицина, съобщи, че 50% от колегите му смятат да заминат в чужбина. Как държавата ще принуди хората, които завършват, да работят 5 години тук? Това няма ли да доведе до това, че след като завършат средното си образование, кандидат-студентите да заминават все повече в чужбина, попита той.

Според него това би довело до затваряне на университети и реформиране на специалности. Той припомни, че само за тази година свободните места в университетите са 75 000 , а завършващите са 53 000. Стоименов призова за по-добър диалог между бизнеса и висшите учебни заведения за това какви специалисти търсят, вместо да се задължават студентите да работят в България неясно при какви условия.

Според Симеон Михов, който учи електроника в Техническия университет, заплатата е един от най-важните фактори. Странно е в днешно време, когато сме членове на ЕС, някой да ме ограничава дали да работя в България, или в чужбина, където бих имал по-добри условия на работа, отбеляза той.

Кой да създаде тези добри условия, пенсионерите, които остават тук ли, попита обаче Васил Велев.

Той не приема идеята бизнесът да си плаща на университетите, които да подготвят специалисти.

„Групата компании, които аз управлявам, плащат 30 млн. лева данъци и осигуровки всяка година. Колко още трябва да платим? А в същото време не получаваме специалистите, които са ни нужни”, коментира той.

Велев обясни, че ако след пазарен тест се установи, че никъде в страната няма работни места по съответната специалност, няма да се изисква да се връщат пари. „Защо може да отидеш в в Америка или в Германия, а не можеш да отидеш в Каспичан”, попита той на въпроса какво ще се случи, ако се окаже, че само там има свободно място.