Началото на редица екосистеми на планетата е сложено преди около 7 милиона години, когато глобалните температури започнали рязко да спадат, съобщи ЮПИ.

Ново изследване на учени от университета Браун в САЩ показва, че продължително застудяване в края на миоцена е довело до увеличаване на пасищата в Африка и Азия, както и в Северна и Южна Америка.

През миоцена глобалните температури били значително по-високи от днешните. Събрани от учени от университета Браун нови данни за океанските температури обаче навеждат на мисълта, че преди 7-5,4 милиона години настъпило застудяване. Докато океанските температури спаднали почти до днешните им стойности, районите със субтропичен климат намалели и започнали да се оформят сегашните екосистеми. Тропическите гори вече имали по-малка площ и се формирала пустинята Сахара в Африка.

"За пръв път късният миоцен бе поставен в контекста на глобалните температури на морската повърхност и бяхме изненадани от наблюдаваното значително застудяване - заяви ръководителят на изследването, експертът по науки за Земята Тимъти Хърбърт от университета. - Имайки предвид тези температурни промени, палеобиологичните изследвания от този период придобиват друг смисъл."

Хърбърт и колегите му събрали нови данни за океанските температури въз основа на анализ на проби от древни седименти от целия свят. Резултатите сочат, че застудяването било по-голямо близо до полюсите и по-умерено край екватора. Макар че не е изследвано нивото на въглеродния диоксид, получените резултати подкрепят теорията, че намаляването му е отключило спадането на глобалните температури.

Освен че допринесло за охлаждане на планетата, намаляването на атмосферния въглероден диоксид вероятно е увеличило тревните площи. Учените сега се опитват да установят какво е ускорило намаляването му. Ясно е все пак, че климатичните промени в края на миоцена са били по-значими, отколкото се предполагаше.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Geoscience.