- Проф. Стоянов, как оценявате изминалия археологически сезон на обекта, на който работите в последните години територията на Тракийския град в резервата „Сборяново“?

- Тазгодишният археологически сезон беше много успешен, с интересни резултати. Работихме през месец юли до началото на август. Екипът е обичайният за последните 10 години- от Софийския университет, със студенти от специалност „Археология“, стажанти, колеги от Археологическия институт и колеги от Исторически музей- Исперих, начело с Мария Николаева, която е съръководител на проучванията, заедно с мен. Целите и задачите през това археологическо лято бяха свързани със секторите, в които работихме през последните два сезона, а именно проучване на югозападния квартал и неговата укрепителна система и близкостоящата и свързана с тях сграда с есхара, за доуточняване на нейната източна стена и общата структура. Вторият сектор, по който работим от 2-3 години, отново е в участъка при южната порта и западното и крило, с разкриване на вътрешното лице на крепостната стена в посока на запад към сграден комплекс при южната крепостна стена в сектор на около 80 метра на запад. Там задачата е да разкрием освен вътрешното лице, останките от структури, които са били изградени в непосредствена близост или в близост до крепостната стена. Освен пространството, непосредствено зад входа на южната порта- още при проучванията на Мария Чичикова е регистрирано площадно пространство около, което имаше следи от сгради- сега трябваше да продължим на запад, да проверим какви допълнителни данни могат да ни дадат самите руини от напластяванията, от разрушенията на крепостните стени за устройството, евентуално наличието на помещения върху платформите, инвентар, който показва не само военния бит, но и битови елементи. В югозападния квартал, както казах, освен допроучването и търсенето на нов вход в стена №6, която проучвахме три сезона, е търсенето на другото крило на теза стена и очертаването на цялостната планова структура на сградата с есхара.

На база данните от проучванията от последните няколко сезона предполагаме, че югозападният квартал е кварталът, зад крепостните стени на който са се намирали резиденциалните постройки на царската фамилия, чиято гробница познаваме като гробницата на кариатидите в Източния некропол и няколкото монументални други гробници там, съответно на аристократичните фамилии. Можем да кажем, че тази година приключи един етап от проучването и на укрепителната система в тази част, и на сградата с есхарата, На практика, връзката между крепостните стени с есхарата се оказа още по- силна, защото източната стена на залата с есхара се оказа всъщност крепостна стена, която върви перпендикулярно на дългата задна стена на залата и приближава на около 1,20 метра от линията на лицето на стена №6. Т.е. на практика се получи една нова крепостна стена, която условно нарекохме №7. Тя затвори сградата с есхара във вътрешен план, укрепен, защитен от солидни крепостни стени. Това потвърждава идеята, че сградата е с обществени, вероятно ритуални функции, защото едно обикновено жилище, дори с големи размери и масивни каменни стени, трудно би могло да бъде поставено в толкова силно укрепена част на даден квартал. В източната част, която допроучихме тази година на тази сграда открихме още една есхара, ритуално огнище с украса, в доста разрушено състояние. Това потвърди в някаква степен нашето предположение, че заради големите размери на вътрешното пространство, което вече е ясно е с дължина около 10 метра и ширина около 5,5 метра, е било разделено вероятно в две помещения. Наличието на две есхари, на две ритуални огнища означава две пространства. Нормално е ако имаме предвид паралелите, особено със Севтополис, където в царския дворец имаме две зали с по една есхара и в самите жилища имаме по една есхара в най- важното помещение на всяка къща, така както и в главното помещение на проучените досега в централната част, в укрепената част на платото на града имаме по едно такова огнище- ритуална есхара. Тази година действително бихме могли да кажем, че имаме изключително важни и интересни от археологическа и научна гледна точка резултати. Изненадващо беше и друго- пред фасадата, пред южната външна стена на фасадата, която е изградена от големи каменни блокове, много солидно, имаше открити две каменни бази с вертикален отвор. Предполагахме, че са за оси на врати- паралели има от различни места в Тракия. Сега обаче открихме отново пред фасадата, пред линията на тази стена още една база на приблизително същото разстояние, на което бяха и другите- 2,20 метра, сега е около 2,30 метра. Тези три бази трудно могат да бъдат евентуално основи за две двукрили врати една до друга- не е невъзможно. Изхождайки от паралели с най- добре проучения ранноелинистически град, одриската столица Севтополис, мислим за варианта тези бази да бъдат основи за дървени колони, каквито в много от севтополските къщи са проучени на място и са от такъв характер, с квадратен или правоъгълен план каменна база, която е на нивото на земята и над нея са били поставени дървени колони, които са били може би с правоъгълно или квадратно сечение. Това поставя въпроса за наличието на втори етаж. В Севтополис това е известно като възстановка, на практика е местно строителство на известните в елинистическия свят къщи от т.нар. перистилен и пасаден тип. При тази сграда, за която нямаме ясни данни за битов характер, за битова функция, а по скоро за ритуални такива, означава, че имаме също една колонада на фасадата и втори етаж. Имаме наличие на три различни зида, които са на близко разстояние, но на различни нива във фасадното пространство на залата. Ние и преди това предполагахме 2 или 3 етапа в нейното развитие. Има още възможности в разчистването в дълбочина пред фасадата на тази стена, така че да добием евентуално през следващите сезони повече данни за тези етапи за евентуално различието в изгледа, може би дори във функцията. Свързано с проучването пред фасадата на тази външна стена на сградата с есхари много интересно откритие беше наличието на една павирана каменна структура непосредствено пред фасадата, която се развива на юг, затрупана от огромно количество каменни блокове, нападали от разрушената кула, за която вече е ставало дума в предходните сезони. Тя е изградена в периферията си, доловили сме източна граница от хоризонтално поставени добре одялани каменни плочи, дори блокове. Освен тях вече във вътрешността на запад се развива облицовка или паваж от по- големи ломени камъни, плътно подредени, над това ниво. В този паваж или най- общо да го наречем настилка много ясно се долавя културен пласт, в който се откриват фрагменти от различни керамични съдове, битови предмети. Открихме фрагмент от бронзов съд, устието на бронзов съд, най- вероятно става въпрос за съд, който се използва при консумация на вино. Самото наличие на залата непосредствено на север от този участък, е знак, че действително сме на прав път може би в предположението за предназначението на тази зала за официални ритуални пиршества, които имат и политически, и религиозен характер. В следващите сезони, разкривайки този участък, вероятно ще трябва да започнем да вдигаме квадрите от кулата, които трябва да бъдат подготвени и за нейната реконструкция в следващите сезони, може би ще открием още свидетелства и интересни данни по отношение на хронологията, периодизацията на залата, а и нейната функция. От тази гледна точка резултатите в този участък, са много добри и представляват завършващ етап на няколко години, в които придобихме по-добра представа за развитието на този комплекс. На север от залата с есхарите и на северозапад ,където беше проучена стена от късноелинистическата епоха, в контекста на пласт на късноелинистическата епоха, разчиствайки в дълбочина пространството на изток от тази стена и на север, от северната страна на сградата с есхара, много ясно се очерта дебел слой от руини от солидни каменни градежи. В долното ниво на този слой се откри поредица от добре обработени камъни, които са лицев вид, все още не можем да кажем в каква посока е лицето, но то всъщност потвърждава наличието на солидна каменна структура на север от сградата с есхари, вече към вътрешността на пространството на базилеята, на пространството където предполагаме, че са дворецът и сградите на аристокрацията. Т.е. това е едно потвърждение на нашите предпазливи предположения за функциите на този силно укрепен квартал в югозападната част на града. В тази посока следващите сезони също вероятно ни чакат нови интересни подробности и вече развитие на плана на югозападния квартал в тази негова югоизточна част.

- А какви са резултатите от втория сектор?

- При южната крепостна стена на запад от портата, разчистихме един доста по- голям участък в поредица от квадрати, непосредствено зад лицето на крепостната стена, което потвърди данните от предходните сезони за наличие на помещения върху платформата на западното крило, тъй като част от материалите като стратиграфия и ситуация на откриване подсказват тяхното падане при разрушаването на западното крило на крепостната стена при земетресението, което е разрушило града в средата на 3 век. Тази година и миналата имаше и обичайни и интересни находки- амфорни печати и фрагменти от амфори, от трапезна или битова керамика. Амфорните печати добавят щрихи по отношение на хронологията, или пък на центровете, от които са внасяни вино и зехтин в града. Обичайно е при портите, при кулите където обитават повече хора, дежурят войници, които пазят крепостите, да се откриват сравнително големи количества фрагменти от амфори, защото очевидно е, войниците е трябвало да бъдат подкрепяни с качествено вино. Това е нещо, което е установено и в Средиземноморския басейн. И миналата, и тази година имаше интересни метални находки, включително и върхове за катапулти или рефлексни лъкове, така че в проучването на този участък имаме също едно потвърждение на предходните два сезона. Очаквано е на запад да потвърдим предположението си, че стената, която се удвоява след края на западното крило, нейното вътрешно трасе може би не е изградено цяло плътно, а е било на сектори. Като стъпки върху, които са изграждани конструкции, и между тези стъпки условно казано, е имало помещения, които са използвани, напр. като складове за различни предмети, или за въоръжение, или за амфори, или пък са обитавани от войниците от гарнизона, които дежурят в тази част. Южната порта и южната крепостна стена е удвоена, очевидно в период от началото на първата половина на 3 век при сериозни опасности, които са очаквали защитниците на града, тъй като южният склон е достъпен и подстъпите към него, към южната порта са били много силно укрепени. Проучването на задната линия, на вътрешната линия на южната крепостна стена и уточняването на тези детайли имат съществено значение не само за представата за града, а и за наличието на подобен тип крепости, които са проучени в някои части на Средиземноморието. Но примерно в Черноморският басейн, паралелите в северното и източното Черноморие на такъв тип крепости с двойна крепостна стена и вътре вградени помещения се появяват във 2-1 век пр. Хр. При нас, ако т докажем това със сигурност, означава възприемането на тази нова, модерна форма на крепостните стени, препоръчана от специалистите по полиоркетиката в това време, още в първата половина на 3 век. От тази гл.точка наблюденията в този и следващите сезони, наистина са от съществено значение не само за характера на укрепителната система на града, но и за общия поглед на фона на развитието на античното крепостно строителство и в Тракия, в частност в Североизточна Тракия.