През януари 2007 България и Румъния се присъединяват към ЕС въпреки мнението, че двете страни не са готови за членство. Това се казва в позиция на Европейската сметна палата (ECA) , която призовава подобна ситуация да не се повтаря при бъдещето разширяване. Ищван Саболч Фазакаш, член на Одитна комисия III „Външни действия, сигурност и правосъдие”, представи резултатите от разходите за предприсъединителните помощи за кандидятите за членство в ЕС от Западните Балкани. Той разказа за опита като председател на Комисията по бюджетен контрол (COCOBU) към Европейския парламент през 2006 г., по времето когато България и Руминъя са на прага за влизането си в ЕС, съобщава "ЮРактив". Фазакаш заяви, че в доклада на палатата от юли 2006 г. ясно е посочено, че България и Румъния имат нужда от повече време да се подготвят за присъединяване в ЕС, за да може „по един коректен начин“ да изразходват европейските средства. Фазакаш, като председател на COCOBU, е разговарял с тогавашния еврокомисар по разширяването Оли Рен, според когото тогава е било прекалено късно за промени. „Извинявай, прекалено късно е. Ръцете ми са вързани. Има политическо решение България и Румъния да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г.“. „Благодаря, може би си прав“, е казал от своя страна Фазакаш на Рен, чиято единствена задача тогава е била двете страни да станат членки на ЕС както е било планирано през 2007 г.

Според Фазакаш подобен времеви „натиск“ се е появил и през 2003 г. по отношение на членството на Хърватия в ЕС. Според него обаче днес такъв натиск не съществува и припомни казаното от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че няма да има ново разширяване на ЕС преди края на неговия мандат през 2020 г. Бъдещите доклади на ECA за кандидатките за членство трябва да стават публични две години преди самото членство, за да се избягват грешките от миналото, смята Фазакаш. Той поясни, че докладите за Западните Балкани са били по инициатива на сметната палата. Проверката за изразходваните помощи от ЕС за страните от Западните Балкани, които очакват членство в ЕС, е констатирала „значителни пропуски“ от страна на съответните правителства. В доклада към проверката се посочва, че някои от държавите са показали слаб административен капацитет и липса на политическа воля за институционални реформи. В същия доклад се казва още, че много малко пари са били отделени за съдебни реформи, свободата на медиите, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Фазакаш призова политическият диалог с ЕС да се фокусира върху европейските реформи с цел страните от Западните Балкани по време на членството си да не бъдат изложени на корупция и организирана престъпност.