В 34-тия фестивал на българския игрален филм, продукцията, режисирана от Максим Генчев, ще се оценява заедно с още 11 филма в пълнометражната селекция. По същото време „На педя от земята“ ще бъде представен и в Ню Йорк, в Седмицата на независимото кино, на фестивала So Independent. Историята във филма: Средата на 50-те години на миналия век. В гранична застава, заедно със семейството си, пристига нов командир – лейтенант Колю Кралев. Изпратен е, за да въдвори ред и дисциплина в едно разпасано гранично поделение. Скоро след това там започват потресаващи убийства, коренът на които е скрит в смяната на два режима. Филмът смесва военна драма и трилър, както и черен хумор с абсурдно комични ситуации, което прави сюжета многопластов. В ролите: Симеон Филипов, Цветомир Ангелов, Десислава Чутуркова, Ивайло Аспарухов, Евгени Будинов, Матей Генчев, Цветомир Нечев, Златка Керемедчиева и др.

Десислава Чутуркова е актриса, родена във Варна. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специализирала е в Atlantic Acting School в Ню Йорк, а днес отново е в класа на преподавателя си Румен Рачев, но вече като негов асистент. На колегите си, все още студенти, разказва НАТФИЗ като училището, чието начало започва в една сутрин  и продължава през целия живот. На 21-ви септември (сряда), от 20:00 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна ще я гледаме в „На педя от земята“. Продукцията е единственият независим филм в пълнометражната селекция на 34-тия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“.

В „На педя от земята“ актрисата работи за втори път с режисьора Максим Генчев. През 2008-ма година той я избира за ролята на Елка в „Гераците“ по Елин Пелин. През годините има участия на театралните сцени в София, а в момента подготвя авторски моноспектакъл с планирана премиера във Виена. За най-новия си театрален проект „Жената от Земята“, Десислава Чутуркова споделя: Това е идея, която отлежава в мен от доста време. В това време прочетох много, задълбочих се в себе си, мислих, чувствах и започнах да пиша. Видях, че в мен има много аспекти, които преди това, не бях осмисляла и формулирала. Структурата на представлението се състои от девет женски монолога, които разкриват богатата душевност на жената и различните страни на женската същност. В този ред на мисли мога да кажа, че жената е необятност. Тя има поне девет паралелни същности, за които в повечето случаи дори не подозира. Затова смятам, че трябва да ги търси в себе си, да се изгубва и да се намира. А как би могло да има хармония между мъжа и жената, когато никой никого не познава?

- Преди да прочетеш сценария на филма „На педя от земята“, какво послание откри в заглавието му...

- Ако не познаваш сюжета, могат да ти изникнат много асоциации – на крачка от успеха, предстояща среща с реалността, страх от неизвестното… Във всички случаи нещо, което е съвсем близо до теб, но все още не си докоснал. Може би срещата със себе си…



- Цурка. Как си представи тази жена с мечтата ѝ за френски стил в една гранична застава... Как я разпозна преди да я изиграеш...

- Цурка е голяма симпатяга. Много я обикнах. През цялото време се опитвах да гледам през нейните очи. Още когато стъпих на терен за първи път, си казах: "Боже, какво прави тази жена тук?". Мечтата ѝ за изискано общество и маниери е в тотален сблъсък с казармата, в която е принудена да живее. Питах се защо го прави…Явно много обича мъжа си, лейтенанта на заставата, за да е готова да го следва в тези примитивни условия. Според мен намира спасение в своята безкрайно чаровна лудост и ексцентричност. Тя е и дете, и огън жена, и майка, и най-вече странна птица.

- Филмовата критика определя комедийната роля, на която ти даваш живот в „На педя от земята“, и която е много близка до гротеска, като изключително трудна за изпълнение. Трудно ли се влиза в такъв образ...

- Харесвам всички жанрове и обичам да експериментирам в тях. Гротеската ми е един от любимите, но до сега не ми се беше налагало да играя гротеска в киното. Заръките на режисьора, както и моето лично усещане, водеха героинята към един много тънък ръб, върху който трябва да се чувстваш свободен, но и да бъдеш предпазлив. Аз обичам да ходя и дори да танцувам по този ръб и като човек, и като творец. Може би това ми помогна да се задържа там.

- "На педя от земята". Какво се случва в живота, когато сме на педя от земята...

- Може би именно тогава се случват най-важните неща в живота. Разбираш, че няма време и смисъл да се страхуваш. Принуден си да преосмислиш всичко много бързо и да достигнеш онзи катарзис, който ще те прероди. Мисля, че понякога е необходимо да ни се случва точно това, за да бъдем смели, да вярваме истински в себе си и да си позволим да израснем.

- Режисьорът Максим Генчев е доста провокативен в посланията на последните си два филма. В същото време тези, които носят провокация, допускат да бъдат провокирани. Имахте ли възможност за свободен, в някаква степен собствен, прочит на ролите, които имате в „На педя от земята“…

- Провокацията е изключително полезна в творчеството. Тя е път към разбиване на рамките. Аз много ценя това в Максим. Той има страхотен усет към точната ситуация и действие в сцената, но също така оставя актьора да я допълни със себе си, оставя се да бъде изненадан. Аз лично го определям като танц, в който едновременно и водиш, и следваш.

- Подготвяш моноспектакъл... Не е ли труден този жанр в скрития диалог с публиката...

Прочети още в Интервю на Яна Борисова/Креактив ПР