Патриотичният елемент в предизборните кампании у нас ще се свие рязко, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) забрани ползването на българския трибагреник и на националния герб в агитационните материали. Това стана с решение на комисията от вторник, с което се преуреждат част от условията и реда за провеждане на предизборна агитация. Същата забрана ще важи и за знамената и гербовете на чужди държави.

Всъщност по този начин ЦИК включва в предписанията си към политическите сили промените в Изборния кодекс, които бяха обнародвани в края на май. Конкретното предложение за забрана на родните и чуждите национални символи дойде от ГЕРБ още през февруари. Мотиви тогава не бяха дадени, но беше ясно, че тази идея цели да удари по БСП. По време на предизборната кампания за местния вот през октомври 2015 г. червеният кандидат за общински съветник в София Тома Трайков предизвика скандал, след като на страницата си във "Фейсбук", на която агитираше в своя полза, постави един под друг флаговете на Русия и на България. От "Атака" също неведнъж бяха ползвали руския трикольор при своите предизборни мероприятия. Сега глобата за нерегламентирано ползване на български и чужди знамена и гербове е от 2000 до 5000 лв. При рецидив тя ще нараства до между 5000 и 15 000 лв.

Друга идея на ГЕРБ, която намери място в новите инструкции на ЦИК, е да се забрани изрично и ползването на религиозни знаци и изображения в агитационните материали. Записано е и приетото с Изборния кодекс искане на Реформаторския блок да не се позволява на служителите на вероизповеданията у нас да извършват предизборна агитация. Десните се позоваха на оплаквания от избиратели на местните избори през 2015 г., че мюсюлмански духовници в смесените райони призовавали вярващите да подкрепят неназовани политически сили.

Извършването на религиозни обреди по време на избори обаче все пак няма да се брои за предизборна агитация. И тук има предвидени санкции при нарушения в същия размер като посочения за знамената и гербовете.

Нови предписания в регулациите на ЦИК има и за медиите. Те вече ще бъдат длъжни да обявяват на интернет сайтовете си информацията за всички сключени от тях договори за отразяване на нечия предизборна кампания, включително безвъзмездните. Идеята за регламентиране на безплатното отразяване беше на управляващите. Когато това беше записано в Изборния кодекс, от БСП обявиха, че целта е да се позволи по законов път на собственици на медии да правят услуга на партиите на власт. Иначе глобата за необявен договор, бил той и безвъзмезден, е от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.