Нестихващи аплаузи, голяма доза вълнение и незабравими спомени, които остават в съзнанието за цял живот. Този коктейл от емоции имаха възможност да споделят треньори, състезатели и репортери с плувеца – олимпиец от ПСК „Черно море" Александър Николов и личния му треньор Никола Петров по време на тържествената церемония „Спортист на Варна за юли, 2016 г."

Типично по своему – широко усмихнат, лъчезарен и готов да откликне на всеки въпрос, бе най-добрият варненски плувец по време на импровизираната пресконференция в Радио Варна, няколко дни, след като като се завърна от Рио.

Ето как Сашо и треньорът му пресъздадоха всички емоции, които ги връхлетяха преди, по време и след олимпиадата - от първо лице единствено число.

Емоциите

Все още ги усещам, защото бяха прекалено големи! Минаха около 10 дни, откакто съм в България и смятам, че вълнението вече малко поутихна. В Рио всичко бе прекрасно – всеки ден живееш с големи спортисти, докосваш се до тях, храниш се с тях, нещо, което не се случва често...

Дадох най-доброто от себе си!

Не съм на 100 % доволен. Гонех плуване под 50 сек. – имам 50.03 в България, а на олимпиадата - 50.08. Не успях да плувам под петдесет секунди, каквато беше целта ми, но за 1 месец е трудно да задържиш формата си. Бях в пикова форма през юли. Опитахме се надградим нещо, да дам повече от себе си в Рио, но в спорта не винаги се получава това, което искаш. И все пак, в Рио дадох най-доброто от себе си!

Няма друго състезание от такъв ранг

Всеки казва, че няма друго състезание като олимпиадата и наистина е така. Просто трябва да го изпиташ. Не може да се опише с думи. Емоцията е различна от тази да участваш на световно и европейско първенство. Виждаш как подхождат по различен начин – всички са много по-концентрирани, настроението е различно, отборите...

Токио 2020

Олимпиадата в Токио през 2020 г. е много далече. Но има една максима „Никога не казвай никога!". Засега нямам такива планове, но ще ги правя с течение на времето. Първо трябва да проведем разговори и след това ще реша дали мога да участвам.

Никола Петров: Работим по нова програма

За съжаление не можах да изпитам емоцията лично да бъда със своя състезател на олимпиадата в Рио. Единственото, което видях, бе по телевизията. Почти на 100 % беше това, което Сашо постигна на олимпиадата. Може би една стотна под 50 сек. щяха да са пълните сто процента.

Оттук нататък ще видим какво ще се случи, защото знаете, че особено в България реалността е доста сурова. Александър не е малък – вече е на 24 г. Трябва да издържа себе си, достатъчно голям е и да има семейство. Тези неща са много важни.

От гледна точка на клуба бих споделил, че вече започнахме да разработваме нова програма, която ще ни води към следващата олимпиада – Токио 2020. Разработваме съвсем нова концепция, която е в прогрес да се случи, съвместно с община Варна. Надявам се, че ще ни помогнат да я реализираме.

На една ръка разстояние от Майкъл Фелпс

С Нина Рангелова бяхме точно до него – събличахме се до американския национален отбор. Майкъл Фелпс беше до нас – беше ми много интересно да го наблюдавам как се подготвя, самото му отношение. Невероятно сериозен е преди старт. Идва на басейна със слушалки на ушите и телефон, ляга на масажната маса и веднага двама човека започват да го разтягат, да го загряват. Хората са много по-професионално настроени. Професионалист е до мозъка на костите. Но не можеш да го доближиш преди старт, след това всеки е свободен да говори с него.

Проблемите в олимпийското село

Имаше проблеми. Особено с транспорта. Нямаше автобуси в пиковите часове – след края на сериите се струпват всички плувци и идва само един автобус. Той беше през 15 минути. Получаваше се много голямо чакане – едва тогава на организторите им просветна да пращат по 3 автобуса в най-натоварените часове.

Отделно – в някои стаи нямаше прозорци. Имаше проблеми с канализацията. Американците явно неслучайно още преди старта на олимпиадата дойдоха и отстраниха проблемите в техните помещения.

Храната – еднобразна и безвкусна

Хранехме се в едно голямо хале. Храната беше еднообразна, а плодовете – без вкус.

Кражбите

Имаше кражби и в нашия блок. Един от борците си загуби телефона си, откраднаха му го. На сърбите, които също бяха в нашия блок, им откраднаха 3 телефона.

Имаше кражби дори и в автобуса. Един бус с олимпийци беше ограбен от бандити с автомати. Оттогава натататък във всеки автобус имаше по един войник от армията. Въоръжен, охраняваше всички спортисти.

„Маракана" – най-голямата тръпка

Да бъдеш част от пищните тържества на „Маракана" може би беше най-голямата тръпка. Невероятна емоция, която ще остане в съзнанието ми цял живот. Защото въпреки че през по-голямата част от времето стоиш и чакаш другите нации да минат, самият момент, в който излизаш, тези 50 м, които извървяваш, за да чуеш „България", е нещо много ценно.

Нищожната разлика

Гледах повторението от моя старт. И точно на финала, в коридора, който е до мен, беше състезателят от Ирландия – той плува 49,88 сек. Всъщност, затова много ме е яд, защото разликата е нищожна. Но на 100 м в плуването, в спорта дори и малкото е от значение.

Поглед в бъдещето

Имам покрит норматив за световното през 2017 г. То е в Будапеща през лятото. Но предстоят допълнителни разговори, за да стане факт участието ми там.

Рамото на треньора

Ако личният ми треньор Никола Петров беше заедно с мен на олимпиадата в Рио, щях да се чувствам много по-уверен, по-сигурен. Щеше да ми даде напътствия преди старта, защото преди това само се чухме по телефона. Смятам, че определено, ако той беше там, можех да изпълня целта си и да сляза под 50 сек. Но всичко това е в теорията на вероятностите. В Бразилия длъжностите лица от българска страна бяха повече от спортистите.

Надеждата

Никой официално не обявява колко трябва да бъдат треньорите на олимпиада. Какви са правилата. Има някакви условия. Имаше решение на треньорската комисия, в която и аз участвам, смея да кажа, че решението беше малко по-различно от това, което се случи. Мисля, че дори това, което решихме там, бе предрешено. Но това вече е минало. Жалко е, че на мен като личен треньор на Александър Николов, вече за втори път ми се случва да не го придружавам на голям форум. Миналата година на световното в Казан също не бяхс него. Отново по същите причини. За мен не е правилно. Всеки си познава състезателят най-добре. Никой друг, който и да е той - ако щете и треньорът на Майкъл Фелпс – Боб Бауман, не би бил по-полезен за него. Да се надяваме, че следващия път няма да е така.