Основните притеснения на потребителите относно рибата на пазара са използват ли се хормони, антибиотици и оцветители в отглеждането й. Също и каква риба внасяме.

Пред bTV производители признаха, че едва 20% от рибата по пазарите е българска.

Най-много риба внасяме от САЩ, следва Норвегия. Именно в САЩ използването на ГМО във фуражи е позволено, разрешено е и отглеждането на ГМО-сьомга.

Най-голямото стопанство за отглеждане и развъждане на риба в България се простира на 3 хиляди декара и изобилства от български шаран.

Развъждането на риба става все по-скъп бизнес, разказва управителят д-р Тачо Пашов. Сивият сектор обаче расте главоломно, което означава, че на трапезата ни може да попадне и опасна риба. По думите му много стопани на язовири отглеждат риба, без да се регистрират и съответно не подлежат на контрол. В неговия развъдник шаранът се храни с български фураж.

Производителите у нас твърдят, че хормони не се бият на рибите , че не се използват и фуражи, замърсени с ГМО.

Рибата е първото генномодифицирано животно, одобрено за консумация. Американската агенция за контрол на храните и лекарствата разрешава отглеждането и продажбата й.

Именно щатите са най-големият вносител на риба у нас. На второ място е Норвегия - родната страна на най-калоричната червена риба - сьомгата. В скандинавската държава оцветителите във фуражите не са тема табу особено в развъдниците. Малко хора знаят, че при отглеждането на тази риба в изкуствени условия месото е бяло, а не розово-червено.

Дори да се влагат оцветители те се изследват за безопасност при човека. В българските стопанства използването на антибиотици е позволена практика, но под строгият контрол на ветеринарен лекар, който следи изтичането на т. нар. карантинен период. Не се знае обаче какво се случва в зарибените язовири, които не са регистрирани. По неофициални данни от тях идва около 30 % от рибата, която купуваме.

По думите на д-р Пашов истинско притеснение буди контролът, защото голяма част от проверките на Агенцията по храните са фиктивни. Често обектите, които ще бъдат проверявани, получават предварителна информация за инспекцията, а служителите на агенцията, които се опитват да си вършат работата, са уволнявани, твърдят от бранша.

Инспекторите нямат никакви правомощия и когато попаднат на язовир, който не е регистриран.

„Има задължение проверките да се извършват без предварително предупреждение. Ние проверяваме нашите инспектори”, отговори на тези упреци Пепа Манева от Българска агенция по безопасност на храните.

По думите на д-р Йордан Господинов от Асоциация на производителите на рибни продукти сив сектор има във всички сфери, а този в търговията с риба идва от дребномащабния риболов.