Събития

55 г. пр.н.е. – Юлий Цезар напада Британия.

325 г. – Никейският събор определя правилата за изчисляване на датата на Великден в християнската църква.

1580 г. – Испанската армия превзема Лисабон и Португалия е анексирана от Испания.

1718 г. – Френските колониалисти основават Ню Орлеан в Северна Америка.

1758 г. – Седемгодишната война: Пруския крал Фридрих II побеждава руската армия в Битката при Зорндорф (днес Сарбиново, Полша).

1768 г. – Джеймс Кук започва първата си експедиция.

1819 г. – В Швейцарските Алпи е намерен извор, наречен Саския, чийто вода до ден днешен се счита за най-чистата и с най-добър минерален състав в света.

1825 г. – Уругвай обявява независимостта си от Бразилия.

1830 г. – Започва Белгийската революция.

1875 г. – Осъществено е първото преплуване на Ла Манша – от британеца Матю Уеб, за 21 часа и 45 минути (настоящият рекорд е под 7 часа).

1916 г. – България в Първата световна война: Руската армия форсира Дунав и навлиза в българска територия.

1920 г. – Полско-съветска война: В решителната Битка при Варшава полските войски, под командването на Йозеф Пилсудски, успешно изтласкват от Варшава Червената армия.

1928 г. – Завършен е строежът по трибуната Коп на Анфийлд, стадиона на английския футболен отбор Ливърпул.

1940 г. – Втората световна война: Британски самолети бомбардират за първи път Берлин.

1944 г. – Втората световна война: Съюзническите войски освобождават Париж от нацистка окупация.

1960 г. – В Рим са открити XVII Олимпийски игри.

1961 г. – В София е открита Втората лятна универсиада.

1967 г. – Установена е гореща линия между Кремъл и резиденцията на министър-председателя на Великобритания.

1978 г. – В Испания е отменено смъртното наказание в мирно време.

1988 г. – При пожар изгарят много здания в централната част на Лисабон.

1989 г. – Космическия апарат на НАСА Вояджър 2 минава край Нептун, последната голяма планета, преди да напусне Слънчевата система.

1991 г. – Беларус обявява независимост от СССР.

1993 г. – В Асама (Индия) побеснял слон прегазва и убива 44 души.

1997 г. – В Берлин е осъден на 6 години и половина затвор Егон Кренц, източногермански комунистически лидер, заради убитите при бягство на Запад граждани, опитали се да преминат през Берлинската стена.

2003 г. – Петдесет и двама души са убити при терористичен бомбен атентат в Мумбай, Индия.

Родени

1530 г. – Иван IV, цар на Русия († 1584 г.)

1744 г. – Йохан Готфрид фон Хердер, германски философ († 1803 г.)

1767 г. – Луи Сен-Жюст, френски революционер и писател († 1794 г.)

1819 г. – Алън Пинкертън, американски детектив († 1884 г.)

1841 г. – Теодор Кохер, швейцарски хирург, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1917 г.)

1843 г. – Александър Фок, руски военен деец († 1926 г.)

1862 г. – Луи Барту, френски политик († 1934 г.)

1873 г. – Константин Георгиев, български военен деец († 1925 г.)

1874 г. – Михаил Розов, български революционер († 1934 г.)

1891 г. – Алберто Савинио, италиански писател († 1952 г.)

1900 г. – Ханс Адолф Кребс, британски лекар и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1981 г.)

1905 г. – Калин Бояджиев, български архитект († 1968 г.)

1905 г. – Фаустина Ковалска, полска монахиня († 1938 г.)

1911 г. – Во Нгуен Зиап, виетнамски генерал († 2013 г.)

1912 г. – Ерих Хонекер, последният държавен глава на Германската демократична република († 1994 г.)

1916 г. – Фредерик Робинс, американски педиатър и вирусолог, Нобелов лауреат през 1954 г. († 2003 г.)

1916 г. – Георги Петров, български аграрен учен, селекционер († 1984 г.)

1918 г. – Ленард Бърнстейн, американски композитор и диригент († 1990 г.)

1923 г. – Алваро Мутис, колумбийски писател

1928 г. – Херберт Крьомер, германски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.

1928 г. – Кирил Пандов, български футболист († 2014 г.)

1930 г. – Шон Конъри, шотландски киноактьор

1933 г. – Том Скерит, американски актьор

1934 г. – Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик

1938 г. – Фредерик Форсайт, английски писател

1938 г. – Янка Рупкина, българска народна певица

1942 г. – Маргарита Терехова, руска актриса

1947 г. – Ан Арчър, американска актриса

1949 г. – Джийн Симънс, един от основателите на група KISS

1951 г. – Роб Халфорд, вокалист на групата Judas Priest

1954 г. – Елвис Костело, британски рок музикант

1954 г. – Бруно Мансер, швейцарски общественик

1958 г. – Тим Бъртън, американски кинорежисьор

1959 г. – Илко Семерджиев, български политик

1964 г. – Василиос Котрониас, гръцки шахматист

1964 г. – Джоан Уоли, английска актриса

1970 г. – Аарън Джефри, австралийски актьор

1970 г. – Клаудия Шифер, германски фотомодел

1970 г. – Мариян Тодоров, български футболист и треньор

1971 г. – Джилберто Симони, италиански колоездач

1973 г. – Фатих Акин, германски режисьор

1976 г. – Александър Скарсгард, шведски актьор

1977 г. – Джонатан Того, американски актьор

1981 г. – Рейчъл Билсън, американска актриса

1987 г. – Блейк Лайвли, американска актриса