“Привличане на неангажиран човешки ресурс, вкл. и от сивия сектор хакери, white hats и др.”. Това е една от идентифицираните възможности за борба с кибер атаките, които са залегнали в Национална стратегия за киберсигурност “Киберустойчива България 2020”, която правителството е приело в началото на юли месец, предаде репортер на БГНЕС. От Стратегическия документ става ясно още, че държавата на практика ще споделя борбата с кибер престъпленията с частни корпорации.

Авторите на Националната стратегия отчита заплахите, които стоят пред България в сферата на кибер атаките – налице е взаимовръзка и постигане на домино ефект при хибридни атаки, част от които дори са определени като “незабелязани”. Отчита се, че кибер атаките могат да бъдат заплаха за средата за развитие на аутсорсинг услугите у нас. Високата степен на използване на социалните мрежи ги превръщат в канал за възможно проникване на недоброжелатели, за шпионаж и дори за тероризъм. Като заплаха е отчетено прехвърлянето на криминални дейности в интернет – трафик на хора, трафик на органи, на наркотици и оръжие. “Интернет е неконтролируем канал за дезинформация – лесно създаване на паника, психоза, финансова нестабилност”, отчитат авторите на документа. Борбата с кибер заплахите е разделена на три фази за реализиране. Първата трябва да е стартирала през настоящата година и да продължи и през 2017 година.

Сред тях е създаване на Национална координационно-организационна мрежа за кибер сигурност НКОМКС по модела на публично-частните партньорства. В тази структура трябва да влизат, както службите за сигурност, държавните ведомства, които имат отношение към развитието на интернет и комуникационните технологии и големи компании, които развиват бизнеса си в глобалната мрежа. От документа “Киберустойчива България 2020” става ясно, че се предвижда изготвянето на проекти, чрез изпълнението на които би трябвало да се даде отпор на заплахите в кибер сигурността.

“Преглед на комуникационните и информационни системи в публичния сектор и критичните инфраструктури с национално значение по отношение на кибер сигурността, определяне на минимални изисквания, подготовка и приоритетно включване в мрежата НКОМКС на основни сектори от енергетиката, транспорта, банков и финансов, мобилни комуникации, както и на интернет доставчици, доставчици на електронни услуги и други от национално значение”, са друга част от неотложните мерки, които трябва да се реализират до края на 2017 г.
 Ако Националната стратегия, която е приета преди месец и половина от кабинета, бъде прилагана по план, в периода 2018-2019 г. България вече трябва да може да има способности и за реакция при кибер инциденти и кризи, както и да засили дейностите по предотвратяването им. От 2020-та година, според стратегическия документ, следва да е постигната кибер устойчивост на национално ниво и ефективно взаимодействие и интеграция на международно ниво – ЕС и НАТО.

Амбициите са след четири години страната ни да бъде лидер в региона по кибер сигурност. Публикуваният документ не съдържа финансова обосновка, т.е. какви разходи следва да се направят, за да се осигури изпълнението на Националната стратегия за киберсигурност.