Проф. инж. Веселин Пейчев, директор на Института по океанология към Българска академия на науката (БАН), в интервю за Агенция „Фокус” за работата на научноизследователския кораб „Академик”, който извършва мониторинг на водите на Черно море.

- Проф. Пейчев, каква ще бъде съдбата на научноизследователския кораб „Академик”, предвид недостига от над 1 млн. лв. за ремонт, който се налага да претърпи?

- На три пъти вече удължаваме срока на документите с наши молби до Българския корабен регистър и Изпълнителна агенция "Морска Администрация". Правят допълнителни проекти, имат забележки – отстраняваме ги и така функционира, но това не може да продължи още дълго. Трябва да отиде на класов ремонт, няма друг начин.

Нужните над 1 млн. лв. са за ремонта, който се извършва на всеки 5 години. Написали сме писмо от името на Българска академия на науките. То е подписано от областния управител на Варна Стоян Пасев и от кмета Иван Портних, с молба въпросът да бъде разгледан от Министерски съвет. Той може да осигури финансирането с целево решение. Писмото е внесено и доколкото неофициално разбрах ще бъде разгледано през септември месец.

Кога е последният осъществен ремонт на кораба „Академик”?

Веселин Пейчев: Последният ремонт беше преди 5 години – през 2011г.

- Екип от колко учени работят на него?

- Около 20 учени могат да работят на него, но това не са едни и същи хора. Това са различни специалисти, които излизат по различни задачи. Ако няма кораб, ще бъде засегнат целия институт. Няма логика да съществува целия институт, ако няма изследователски кораб. В Института по океанология работят 122 души. Екипажът на кораба е от 14 души постоянен състав – механици, рулеви, капитан, боцман и т.н., но това са моряци, те не се учени. Към тях могат да се качат още до 15-20, най-много 25 допълнително учени.

Всяка експедиция е различен съставът в зависимост от изпълняваните задачи. Може да има биолози, химици, геолози и т.н.

- Разкажете ни за дейността на единствения български научноизследователски кораб у нас.

- Остана единственият, тъй като другият научен изследователски кораб „Проф. Александър Вълканов”, който е на Селскостопанска академия, от 5 години е вързан на кея в Аспарухово. Това е така, защото не му е извършен класов ремонт, няма документи не му се разрешава да плава.

Корабът „Академик” доста е ангажиран. До момента имаме около 100плавателни дни тази година. Основната му задача е химически и биологически мониторинг на черноморските води. Това е задача, която се финансира от Министерство на околната среда и водите и тя е задължена към България на Европейския съюз (ЕС) – България трябва да извършва такъв мониторинг.

Другите важни задачи са: определяне на запасите на промишлените видове риба. Имаме два договора, сключени с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, което пак е задължение към ЕС. Ние трябва да определим запасите в българския сектор на Черно море на базата, на която след това се определят квотите за улов от ЕС. Всякакви договори изпълняваме по договори с ЕС, стопански задачи, към Община Варна и т.н. Непрекъснато се изпълняват такива експедиции, но за да можем да ги изпълняваме, трябва да имаме и годен кораб, по всички международни задачи, които изпълняваме, се предполага, че България разполага с такъв. Няма проект, който да е за ремонт на кораб, не се отпускат такива пари по международни проекти.

- В какви проекти научноизследователският кораб „Академик” предстои да участва до края на годината?

- Химическият мониторинг включва общо 10 експедиции. Всеки месец се извършват такива. Вземат се проби от водите, от дънните сегменти и се правят проучвания. От началото на годината са направени 8, и трябва още 2 експедиции да се проведат. Освен това трябва да се направят изпитания на изследователската подводница. Институтът разполага с малка подводница, която е единствената такава на България. За да се продължат нейните документи, тя трябва да мине на изпитание и потапяния на определена дълбочина – 250 м. А носител на тази подводница е корабът „Академик” т.е. ако корабът не е в изправност, не може да се ползва и подводницата.

Корабът в момента функционира, но на ръба на оцеляването. Това не може да продължи още дълго. Трябва да влиза в токов ремонт. Догодина ние вече няма да може да провеждаме никакви експедиции, аз няма да подпиша никакви договори, ако нямам действащ кораб.

Какво се случва по отношение на лиценза на кораба за научноизследователска дейност?

Веселин Пейчев: Най-напред от „Морска администрация” ни удължиха лиценза с един месец. С много молби и допълнителни проверки ни удължиха за два месеца. След това с още един месец, но не може така да продължаваме по този начин. Трябва да отидем на ремонт. Това се прави с цел да не провалим някой договор, които са международни и по които имаме големи неустойки. Имаше експедиция с италиански, румънски и гръцки учени. От Италия искат следващата година да немат за 40 дни кораба, но ако не бъде извършен ремонтът, ние няма как да подпишем договор.

- Откога не функционира другият изследователски кораб „Проф. Александър Вълканов”?

- Той не функционира от 2010-2011 г. Тогава е трябвало да му бъде извършен класов ремонт. Документите му са с изтекъл срок, той стои вързан на кея. Но и сега както си стои вързан разходите за него текат, защото корабът трябва да има екипаж дори и да не плава. Има и кейови такси, ток, вода, спасителни средства, въжета и всички тези разходи си текат, а корабът нищо не произвежда и е на загуба. Корабът „Проф. Александър Вълканов” е собственост на Селскостопанска академия и разходите се поемат от тях. Той също се е занимавал с мониторинг на водите на Черно море, само че те повече са с биологична насоченост. По-малък е от корабът „Академик”, но също е удобен за определен вид задачи, където не необходимо голям кораб, могат да се изпълняват с него.

Нашите партньори от другите страни нямат такива проблеми. Когато научноизследователските кораби трябва да отидат на ремонт, това не се прави с медийни кампании и разрешение на Министерски съвет. Влизат си в заводите в определения срок, излизат си и продължават да си работят, даже никой не научава за това. А в България много добре се знае, че този кораб трябва да отиде на ремонт и никой не е предвиди такива средства – нито от Министерство на финансите, нито от министерствата, с които работим, нито от Българска академия на науката. Бюджетът така беше разпределен за 2016 г., че едва успя да плати увеличението на минималните работни заплати от 380 на 420 лв. няма как да отдели средства за ремонт на кораба. Получава се безхаберие, а ние имаме сключени договори с европейски партньори и такива с наши министерства и се чудим как да ги изпълняваме. Тежко е положението. Може би народните представители са преценили, че България нужда от такъв кораб, след като са предвидили бюджетна субсидия, с която да не може да се извърши ремонт. Възможно е дори да не знаят, че съществува такъв кораб.

- Кой ще прави мониторинг на водите на Черно море в случай, че не се намерят средства за ремонт на кораба „Академик”?

- Мониторинг тук могат да правят и други държави с чуждестранни кораби. Обявява се международна поръчка, само че тогава трябва да добавим и една нула към средствата. Ако не се прави от нас, ще излезе около 10 пъти по-скъпо на страната.