Д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната помощ смята, че планираната реформа се стопира. „Не мога да разбера защо в XXI век една практика, която е утвърдена от 20 години в Европа не може да стартира в България”, допълва тя.

По думите й системата трябва да се промени, за да може науката да оценява колко спешен е един пациент, а не самия пациент. „Смъртни случаи ще има докато стандартът по спешна медицина не може да се приложи. Ако имаше добре организирана комуникация между телефон 112 и телефон 150 спешните случаи щяха да са кодирани като код червено и веднага да бъде изпратен специалист”, допълва Кателиева.

По повод трите смъртни инцидента на Черноморието, Кателиева поясни, че лекарските екипи са достатъчно, но въпросът е доколко се използват като спешни и колко се злоупотребява с тях.

„Концепция за реформа има, но на практика не може да тръгне, защото непрекъснато някой е недоволен и несъгласен”, допълва тя.

Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването проблемите на спешната помощ не са в нормативната база, а в лошата организация. „Реформата започва и завършва със закупуване на линейки и ремонти на сгради. Липсва цялостна концепция как трябва да се извърши тази реформа”, смята той.

„Със закупуването на линейки и ремонти проблемите в спешната помощ няма да бъдат решени. Като данъкоплатци имаме право на по-добра спешна помощ, но в момента тя е лошо организирана и е откъсната от другата част от медицината, допълва още Кацаров.