Годините, през които българските делегирани преподаватели работят зад граница, не се зачитат за техен трудов стаж. Дългогодишният проблем е бил поставян на вниманието на институциите, сред които МВнР и омбудсмана, но материалите са били препращани към МОН. Преподавателите, които заминават след проведен от МОН конкурс, се водят в командировка, но едновременно с това са и със статут на доброволци. Не могат да се самоосигуряват, освен ако нямат фирма. Работата е на мандатен принцип.

От една страна работим за българската кауза, а в личен план сме ощетени. Ние работим през това време, не стоим, не почиваме, сподели пред „Хоризонт“ Лалка Денчева, която втора година преподава в Бердянск, а преди това е работила и в Молдова. Професионално тя е свързана с проблемите на етническите българи от Украйна, Румъния и Молдова.

Нашата дейност е не просто да отидем там и да учим хората на български език. Ние представяме, олицетворяваме България – с нашето поведение, с нашите разкази. Има хора, които са чували от баба си и дядо си колко е прекрасно в България, но никога не са могли да дойдат, каза Стаматов.

Става дума за трудово-правен проблем между две страни, който не може да бъде разрешен само от образователната система, обясни заместник-министърът на образованието, според когото заминаващите преподаватели са предварително информирани, че по време на престоя си няма да трупат трудов стаж.

Според Стаматов, образователното ведомство може да инициира промяна на това положение, но тя трябва да се реши на междудържавно равнище. Той предположи, че за да съществува от толкова години този проблем, зад него вероятно стоят институционално-политически причини, а не просто битово-социални.