Под 50% от българите най-вероятно ще гласуват на предстоящите президентски избори, които ще се проведат на 6 ноември.

Борисов води класацията с 32,3%, ако се яви на изборите като кандидат-президент. Прави впечатление обаче, че някои от спряганите за кандидат-президенти като Мая Манолова, Цецка Цачева, Корнелия Нинова или Йорданка Фандъкова имат по над 60% неодобрение от гражданите. Данните са от национално проучване на „Сова Харис”, представително за пълнолетното население на страната, проведено сред 1000 души в периода 21-25 юли 2016 г.

До изборите за държавен глава на Република България остават само около 3 месеца. Ситуацията е, меко казано, странна. Водещите политически партии още не са обявили своите кандидати, което вероятно обуславя дефицита на социологически данни в публичното пространство.

Оказа се, че избирателите нямат намерение масово да се втурнат към урните наесен. По-малко от половината са абсолютно сигурни, че ще гласуват. Като се има предвид и че в избирателните списъци фигурират доста имена на хора, които не пребивават в страната, се очертава развръзката на изборите да се получи на балотаж, сочи анализа на Васил Тончев от „Сова Харис”.

Получихме отговор на разгорелия се в публичното пространство спор какво би станало, ако лидерите на основните партии се явят като кандидат-президенти. Виждаме, че интригата вероятно ще се сведе до двубой между Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Превъзходството на лидера на управляващата партия е очевидно, но все пак не би било достатъчно, за да приключи изборите още на 1-ви тур. Това пък предполага усложняване на ситуацията и ново прегрупиране на силите за евентуалния втори тур на надпреварата.

В медиите се спрягат доста имена на кандидати за президентския пост. Тествахме най-често налаганите. Намирам за нормално на предните места да излизат лица от двете най-масови партии, диференцирани и чрез мажоритарния признак. За ГЕРБ това са премиерът и столичният кмет, а за БСП напред изпъкват две дами – Мая Манолова и Корнелия Нинова.

Близък резултат до този на кандидатите на ГЕРБ и БСП би могла да постигне както евентуална обединена кандидатура на трите патриотични партии, така и Слави Трифонов. Утвърдени формации като ДПС, РБ и АБВ могат да окажат съществено влияние на резултатите от изборите, но не като издигнат свой кандидат, а като подкрепят номинациите на някоя от водещите партии. Това разпределение на силите личи и от нагласите за подкрепа на основните политически субекти при едни евентуални извънредни парламентарни избори.