Юпитер, петата планета от Слънцето, е наистина голяма. Тя е с толкова впечатляващи размери, че всъщност не обикаля Слънцето - поне не и по начина, по който го правят останалите планети от нашата Слънчева система. С маса 2,5 пъти по-голяма от тази на останалите планети взети заедно, Юпитер е толкова масивен, че центърът на гравитацията между него и Слънцето се намира над повърхността на нашата звезда, пише научното издание "Сайънс алърт".

Какво обаче означава това? Когато малък обект обикаля голям обект в Космоса, по-малкият като маса не се движи в перфектен кръг около по-едрия. Вместо това и двата обекта обикалят около общ център на гравитация. В случая с нашата планета центърът на гравитация се намира толкова близо до центъра на Слънцето, че въртенето на звездата около него е незабележимо. Големият обект сякаш не помръдва, а по-малкият прави идеални кръгове около него.

Когато Международната космическа станция (МКС) например обикаля Земята, както планетата, така и станцията се движат около общ гравитационен център. Той обаче е толкова близо до центъра на Земята, че нейното движение е невъзможно да се забележи. Същото е и с небесните тела от нашата Слънчева система. Звездата ни е толкова по-голяма от Земята, Венера, Меркурий и дори Сатурн, че техните гравитационни центрове се намират дълбоко навътре в Слънцето.

Не такъв обаче е случаят на Юпитер. Газовият гигант е толкова голям, че центърът на гравитация между него и Слънцето се намира на разстояние, равняващо се на 7% от радиуса на звездата над нейната повърхност.