Инвестициите през 2016 г. са под нивото на вложенията от 1996 г. или т.нар. "Виденова зима". Това е вътрешно предизвикателство за страната ни, заявиха членовете на Фискалния съвет. Те представиха първите си оценки за икономиката на България на специална пресконференция. Съветът беше създаден по настояване на ЕС за да наблюдава подготовката и изпълнението на държавния бюджет, както и прогнозите на кабинета за икономиката на страната.

Има 23% спад на износа към трети страни, заяви Любомир Дацов, член на Съвета. Икономическият растеж за тази година ще бъде между 1,8% и 2,5%, смятат експертите. Оценките и становищата на Фискалния съвет са направени на базата на анализ на Средносрочната бюджетна прогноза, Конвергентната програма и очакванията на различни международни финансови институции за световната икономика и България. Според Дацов, данъчната структура е благоприятна, но оставя тежестта върху малкия и среден бизнес, което значи, че бизнес средата може да се подобри с реформи. Лошо влияние върху ръста на потреблението може да изиграят ниската усвояемост на еврофондовете от новия програмен период, както и прегледът на активите на банките, който тече в момента.

Фискалният съвет вижда слабости в Средносрочната бюджетна прогноза 2017-2019 г., които не позволяват коректна оценка на фискалната политика. Според членовете на Съвета е необходимо да се направят по-задълбочени анализи и оценки, няма информация за разходите по политики и на секторно ниво, могат да се забележат големи разлики в някои показатели за период от няколко години.

Външните рискове, за които алармират експертите, са забавянето на икономиката на Китай, падащите цени на горивата и ресурсите, политическите и военните конфликти.

Фискалният съвет смята, че бюджетът на България е нискорисков от гледна точка на изпълнение заради ниското ниво на държавния дълг. По-тревожни според членовете на Съвета Юнал Тасим и Любомир Дацов са темповете, с които се изменя дългът през последните години, както и промяната в баланса между краткосрочен и дългосрочен дълг. Заради това се очертава пик на плащанията от по около и над 1 млрд. лв. годишно след 2022 г., подчерта Тасим.

Според Дора Андреева, която също е член на Съвета, при приходите в бюджета има резерви от порядъка на 0,3-0,5% от БВП, като може да се подобри събираемостта.