Русия предупреди, че след разполагането на войски в Прибалтика, НАТО не трябва да засилва групировката в Черно море, съобщи в. „Комерсант“. Две години след началото на ограниченото, но очаквано укрепване на контингента в балтийския регион, НАТО обяви, че ще разположи на ротационен принцип четири батальона в Литва, Латвия, Естония и Полша. Всичките четири страни членки приветстваха тази стъпка, доколкото нееднократно са изказвали опасения, че Русия може да се възползва от тяхното съветско минало, от географското им положение и малкия размер на въоръжените им сили, за да започне настъпление. Тези страхове излязоха на преден план, след като през 2014 г. Русия анексира украинския дотогава полуостров Крим. Във времето, когато генералният секретар на НАТО съобщи, че алиансът засилва патрулирането в региона, съюзниците през миналия месец заявиха, че „търсят какво още може да се направи“ в Черно море. Русия отговори, че ще неутрализира заплахите, ако такива бъдат забелязани. В петък мисията на Русия в НАТО обеща да засили бдителността и да увеличава ефективността.“Ще направим всичко, за да не бъде нарушен балансът на силите. Това засяга въздушния компонент, морския, всички други средства, които ще бъдат необходими“, заяви представителят на Русия в НАТО Александър Грушко пред в. „Комерсант“. По неговите думи Русия би искала Черно море да остане регион на международно сътрудничество със съседните страни, а военното присъствие на САЩ нарушава равновесието. „Сега повече от всякога тревожи присъствието на извънрегионални сили там – преди всичко на военноморските сили на САЩ, които сега редовно влизат в Черно море.“ „Грушко добави, че военният кораб на САЩ „Доналд Кук“, който неотдавна участва в учения в Черно море и е част от европейската система на програмата за противоракетна отбрана, и другите компоненти, които бяха разположени близо до румънското крайбрежие, представляват една от най-големите опасности за Русия и за цялата „международна стабилност“. „Стъпките, които алиансът предприема на източното направление, еднозначно влошават ситуацията“, каза Грушко. „Става дума за това, че използвайки военни средства (например ротацията на военнослужещи и мащабните учения), опитите за създаване на нови разделителни линии на континента, ще попречат на осъществяването на проекта за голяма Европа и ще засили зависимостта на европейските страни от САЩ“. Тези действия целят и отслабване позициите на Русия. Само че ефектът, според мнението на Грушко, ще бъде противоположен. „От наша страна задължително ще има военно-технически отговор. Ще предприемем всичко необходимо, за да обезпечим надеждно отбранителната си способност“. Веднага, след като НАТО огласи новата си стратегия за Прибалтика миналия месец, Русия обяви внезапни учения в Черно море. Грушко обясни, че НАТО не би трябвало да приема такива маневри като подготовка за агресивни действия, но алиансът трябва да взима под внимание, че руските сили са длъжни да отработват мобилността, която се изисква, за да бъде осигурена безопасността за цялата огромна територия на страната. „Ние не можем да си позволим в днешните условия да имаме тримилионна армия, която трябва да покрива всички стратегически направления“, каза той, добавяйки, че Русия е на 42 място в света по брой военнослужещи на един квадратен километър от територията си. НАТО нееднократно е поставяла под съмнение тези думи. Неотдавна алиансът заяви, че ученията на Русия носят не само отбранителен характер, използвайки за пример симулацията на ядрен удар край Швеция.