Правителствата на Дания и Норвегия са готови да предоставят по 200 военнослужещи за батальоните, които НАТО има намерение да разгърне в Източна Европа, предава ТАСС. Това заявиха премиерът на Дания Ларс Леке Расмунсен и премиерът на Норвегия Ерна Солберг.

„Дания ще отдели до 200 войници за разширяването на присъствието на НАТО в Естония, където лидерската роля ще поеме Великобритания“, се казва в заявлението на датския министър-председател.

В коя страна ще бъдат отправени норвежките сили засега не е ясно, макар че по-рано в норвежките медии се споменаваше Литва. Солберг уточни, че норвежките войници ще се отправят към Източна Европа през 2017 г. и ще прекарат там половин година, но останалите детайли все още се доуточняват. Норвегия също така ще отдели за нуждите на батальоните на НАТО 75 млн. крони (8,8 млн. долара).

Междувременно стана ясно, че системата за противоракетна отбрана (ПРО) на НАТО в Европа е приведена в начален стадии на готовност, предава Deutsche Welle в руската си редакция. Това е съобщил генералният секретар на НАТО по време на срещата във Варшава в петък, пише "Фокус".

„Това означава, че корабите на САЩ и Испания, радарът в Турция и системата за прехващане в Румъния сега са способни да работят съвместно под командването на НАТО“, поясни Столтенберг.

Генералният секретар на НАТО подчерта, че системата ПРО „е напълно отбранителна“ и „не представлява заплаха за стратегията на ядрено сдържане, която осъществява Русия“. По рано Москва заяви, че системата на НАТО фактически може да се използва за нападателни цели и е насочена към отслабване на руския ядрен арсенал.

По-рано на срещата във Варшава лидерите на страните-членки на Алианса одобриха разгръщането на четири батальона в Полша, Естония, Литва и Латвия. Йенс Столтенберг определи тези мерки като един от методите за противодействие на заплахата, идваща от Русия.