Всяка година в заготвителните пунктове в страната се събират и обработват 15-17000 т лечебни растения, от които около 90% се изнасят. Тези резултати поставят България на първо място в Европа и на едно от първите в света по количество на изнесените билки.

Събират се около 200 вида лечебни растения, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Обект на активна търговия обаче са 20 вида. Липата, шипката и копривата са най-търсените български билки в чужбина. От тях на първо място е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 т годишно. Износът на плодове от шипка е около 1100 т годишно, а на копривата - около 1000 т.

Този природен ресурс не е неизчерпаем, затова използването му е обект на регулации от няколко закона. Това са Законът за лечебните растения, към който има списък със 739 лечебни растения, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за горите. В момента съществува списък с 24 билки, за които е забранено да се събират със стопанска цел, а за други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига. Тази година например мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени.

Билките от защитените видове също са забранени за бране от дивата природа, съобщават от МОСВ. Целта е да се стимулира култивираното им отглеждане, защото така се осигурява качествена и голяма по обем суровина, без да се нанасят щети на природата. Създават се и възможности за поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури е трудно. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.