Формално концлагерът в Белене е закрит през 1959 г. Изтезанията в затвора на дунавския остров Персин обаче продължават и днес - разказват свидетели и участници в тях.

Бивш затворник, излежавал присъдата си в затвора, разказва: „Нещата там са извън всякакъв контрол. Има издевателства, извращения над други затворници". Той поддържа връзка със затворници, които все още са зад решетките – те имат телефони и интернет.

Този мъж, който доскоро е лежал в затвора в Белене за кражба, и негови приятели, които все още са зад решетките, искат да разкрият тайните на живота вътре.

На въпрос с какво се занимават затворниците, докато би трябвало да се превъзпитават, затворник, който лежи в момента в Белене, казва: „С неща, с които се занимават и навън - с измами, с побоища, с всичко. Командват по-силничките – законът на джунглата. По-силният изяжда по-слабия”.

Командват затворниците с по-големи мускули и тези, които разполагат с повече финанси, разказва още мъжът от затвора.

„Тези, които получават повече финанси, разполагат и с повече цигари и кафе, и храна. В затвора това е валутата. Който ги има, е най-богат.

Ежедневието на силния затворник е: събужда се, прави му се закуска от по-слабите, прави му се кафе, перат му се дрехите. По-силния отива да тренира, връща се. Приготвили са му вода за къпане, поливат му. Всичко му е на готово като цар – други затворници са в негово подчинение. Има случаи на побои. Няколко човека се събират и бият някого. Просто защото нямат какво да правят. Скучно им е и си го записват. Да си го пускат и да се смеят. Уреждат си боксови мачове, порно сцени си правят”, така затворникът описва ежедневието зад решетките в Белене.

Видеоклиповете, с които разполагаме, съдържат брутални сцени на сексуални мъчения, групови блудства и извращения. Няма да ги покажем.

„Има хора, които ги бият, събличат ги, употребяват сексуално насилие над тях. По абсолютно всякакъв начин, по който може да се сети публиката. Горе-долу, каквото са гледали по порно филмите, се случва. По няколко човека се изреждат върху един. Всичко се случва насилствено, посредством бой и страх”, казва бившият затворник.

Мъжът, който в момента е зад решетките твърди, че това не шок за него, защото е ежедневие – свикнал е. Много от затворниците били посрещани с изнасилване. Надзирателите обикновено са на 5-6 метра разстояние, но „гледат да не се набъркват” и се правят, че не чуват.

Грижа на силните в затвора е каквото става зад решетките да си остава там. Ако някоя жертва посмее да се жалва, получава сурово наказание. Тарторите определят присъдата и кой да я изпълни.

Настоящи и бивши затворници твърдят, че правосъдието е дадено в ръцете на силните директно от ръководството на затвора.

Тия правила са така, за да не се дава гласност на случаите. Защото тази жалба минава през различни хора, различни институции. Докато стигне до началника или го уведомят, това ще се разпространи. Затова гледат тези жалби да ги наказват жестоко, за да няма такива – затворници наказват затворници” обяснява затворникът в телефонен разговор от Белене.

Не винаги извращенията са за наказание, понякога са просто за удоволствие. Разполагаме с няколко видеоклипа, в които се вижда как тарторите увиват шалове около главите на различни затворници и ги използват за боксови круши.

Те не виждат кой ги удря. Явно тогава по-голяма дезориентация се получава. И в следващия момент един или двама го удрят в главата. Имало е случаи, в които хората припадат и те ги вдигат, защото не могат сами. Даже единият, ако не се бъркам, почти си глътна езика”, спомня си бившият затворник.

Изтезанията в Белене се случват в отряда на рецидивистите, разказват ни затворниците. Един от мъчителите признава, че е тормозил осъдени за педофилия и изнасилвания. Друг твърди, че жертвите обичайно са наркомани, на които никой не обръща внимание, дори да се жалват.

„Вътре са няколко рецидивистки отряда. Единият – наказателен, другият си е само за рецидивисти”, разказва бившият затворник. По думите рецидивистите не са при по-строг режим. Надзирателите не се намесват.

„Те вътре килиите са отключени по цял ден - от 6 ч. сутринта до 9 ч. вечерта и влизат само при евентуално много силни шумове. Принципно всичко идва от началника. На него политиката му е такава. Не го интересува какво се случва вътре, важното е да не излиза навън”, твърди бившият затворник.

Затворникът Ахмед едва не умира при изпълнението на присъдата от съкилийниците му - обесване. Няма да ви покажем погледа на човека, в секундите между живота и смъртта. Този път му се е разминало – само заради милостта на мъчителите си.

Телефонните разговори със затворници са забранени, видеозаснемането също, тези забрани обаче не се спазват. Има хора с по 2-3 телефона.

Затворниците ни предоставят клипове, защото след излъчването им за тях няма да има никакви последствия – участниците вече са наказани. Но нищо не се е променило.

По думите на бившия затворник няма как началникът на затвора и надзирателите да не знаят какво се случва.

Началникът на затвора Калин Камбуров и на дирекция „Излежаване на наказанията” към Министерство на правосъдието” бяха поканени да изложат своята позиция, но от пресцентъра на министерството съобщиха, че те са заети и не могат да участват в предаването.

Главният прокурор Сотир Цацаров е гледал репортажа и всички записи ще му бъдат предоставени днес.

След репортажа на Мария Цънцарова веднага реагираха и от Министерството на правосъдието.

"Министърът на правосъдието Екатерина Захариева веднага сезира прокуратурата след кадрите на насилие от затвора Белене, които излъчи bTV в предаването „Тази сутрин“ и същевременно незабавно разпореди проверка от страна на Инспектората на министерството по Закона за администрацията", съобщиха от министерството.