В граничен район на Турция работи шивашка фабрика, в която се шият дрехите на терористите. Там царят робски условия на труд, фабриката се възползва от бедственото положение на семействата, които са принудени да бягат от войната в Сирия, съобщава „Дейли мейл“.

Деца на възраст от 9 години работят в турски цех за дрехи, който шие продукция за „Ислямска държава“ и други терористични групировки в Сирия, пише в свой материал британското издание „Дейли мейл“. Малките деца, сред които има и момичета, получават между 40 турски лири (14 долара) и 70 турски лири (24 долара) на ден, за да шият, мерят и скрояват камуфлажни платове в продължение на 12 часа дневно, които по-късно се превръщат в униформи за терористи. Изданието разказва за историята на собственика на цеха – сириеца Абу Закур, чийто офис се намира в покрития пазар „Халеп гараж“ в турския град Антакия. Той казва за себе си, че не е нито революционно настроен, нито пък е привърженик на „Ислямска държава“. Точно обратното – той бяга от т. нар. столица на териториите на джихадистите, а именно сирийският град Рака, където живее, преди да напусне родината си. „Моите деца са в училище (в Турция – бел. ред.), ръководено от неправителствена организация“, посочва той. „Тези деца също биха могли да ходят, но техните родители искат те да печелят пари, така че какво мога да направя аз?“, разказва Закур пред британското издание. „Има хора, които предпочитат техните деца да работят за 100 турски лири (35 долара) на седмица и за тях това е по-добре, тъй като нямат никакви пари“, допълва той.

„Единствената причина тези деца да работят с мен е заради парите. Ако нямаше война в Сирия, тези деца щяха да са в училище – и училището щеше да е много по-добър вариант за тях“, продължава Закур. Самият той е родом от Алепо, но го напуска и отива в Рака заради бомбардировките на силите на сирийския президент Башар Асад. Закур споделя, че в Рака за него също са работили деца. „Ислямска държава“ искаше децата да ходят в религиозно училище, но семействата им не ги пускаха, защото имаше прекалено много бомбардировки“, разказва той. Закур е имал проблеми с „Ислямска държава“, но причина за това не са били работещите деца, а цигарите.

„Първият път, в който бях арестуван, беше заради цигари. Откриха фасове по пода, но ме пуснаха само с предупреждение. Втория път откриха пепел, арестуваха ме за три дни и ми удариха 40 камшика. Бях арестуван и трети път, също за пушене“, посочва той. Освен консумацията на алкохол, пушенето също е забранено в териториите, контролирани от групировката. Въпреки лошия спомен от „Ислямска държава“ той работи за тях, тъй като така изкарва повече пари. „Естествено, че изкарваме далеч повече пари от военни дрехи, отколкото от цивилни. Има голяма разлика между военните и цивилните дрехи, но какво мога да направя? Където има работа, си има работа“, допълва той. Закур разказва, че работата му иска внимание към детайла, тъй като всяка терористична група, която купува от него, има различни изисквания. Докато ислямистите от „Ахрар ал Шам“ предпочитат светлокафяви униформи, сирийското крило на „Ал Кайда“ - фронтът „Ал Нусра“ искат техните дрехи в зелено. „Ислямска държава“ пък избира облекла в афганистански военен стил. Платовете, които използва, са внесени от Истанбул. Там турските производители имитират американски и руски камуфлаж, в зависимост от това какви са изискванията на купувачите. Най-предпочитан е американският пустинен камуфлаж. „Почти винаги моите клиенти искат дрехи в стила на американската армия, но има хора, които искат стила на руската армия, на турската армия – но почти всички от тях се спират на американската“, казва Закур. При изпълнение на поръчката той обикновено получава американска мостра и я копира. Закур признава, че най-трудната част в неговия бизнес е прекарването на готовата продукция през границата. Той използва основно за тази цел сирийският град Сармада.

„Затварянето на границата направи нашата работа много трудна. Преди имахме много клиенти от различни места. Хора от (сирийския град) Идлиб купуваха много неща, хора от Алепо купуваха много неща“, споделя той. По данни на УНИЦЕФ почти 80% от сирийските деца, живеещи в Турция, не посещават училища и почти половината от тях изостават в образованието си. В разследване неправителствената организация „Хюмън райтс уоч“ посочва, че преди конфликта процентът на деца, ходещи в начално училище, е бил 99%. В средното училище, при класовете между седми и девети, този процент е бил 82%. В момента обаче много сирийски деца не могат да ходят в турски училища, като основен проблем за тях представлява езикът. В същото време бедността сред бежанците в Турция също е фактор, тъй като те, независимо от възрастта си, не могат да работят законно в страната.