Над 1 млн. българи, останали по исторически причини извън границите на родината, искат да вземат българско гражданство. Напливът от Сърбия, Македония, Украйна, Албания е огромен, но малка част успяват да се сдобият с мечтания документ заради лоша координация в работата между отделни комисии, Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ).

Това разказаха пред “Труд” от ДАБЧ и представители на българските диаспори зад граница.

В Украйна се намира едно от най-големите български малцинства в света, заяви пред вестника Олга Грозева, която произхожда от диаспората ни там. По думите й съгражданите ни в Украйна, ако се броят и тези от смесени бракове, надхвърлят 1 млн. души. От тях между 250 000 и 300 000 са с изцяло български произход. За тях вземането на българско гражданство е свързано с много разходи и пътуване до България, което е проблем. Бившата съветска република не позволява дойно гражданство, затова тези, които го получат, са принудени да го крият, обясни Грозева. Образователната система в България позволява сънародниците ни зад граница да пристигнат и да получат безплатно висше. За тях има определени квоти. За бесарабските българи това е шанс да се устроят тук и да останат, допълни Грозева. По думите й за българите в Украйна България е дестинация номер едно като държава, в която биха се заселили.

Все повече българи и от Западните покрайнини в Сърбия искат да вземат българско гражданство, посочи Иван Николов от КИЦ Босилеград. Той допълни обаче, че процедурата е убийствена, а някои чакат от 2012 г. Отделно от това се иска доказване на български произход, въпреки че в акта за раждане пише, че родителите са българи. “Какво да правят българите в Македония тогава, където е имало гонения и заличаване на всякакви документи и проява на българско самосъзнание?”, попита риторично той.

Срещу сънародниците ни се оказва натиск от страна на държавата, в която се намират, на места има и гонения срещу българското им самосъзнание, заяви пред “Труд” проф. Божидар Димитров, директор на НИМ. Много са желаещите за гражданство, но се чака дълго, обясни шефът на ДАБЧ Борис Вангелов. Една от причините е липсата на доказателства за българския произход на кандидатите от страна на Съвета по гражданство при дирекция “Българско гражданство”. Случва се да не признават дори наши преписки, които са индивидуални административни актове, коментира Вангелов.

Въпреки административните трудности от процедурна гледна точка нещата се изглаждат постепенно и вече се наблюдава по-добра работа и синхронизиране на комисиите от правосъдното министерство и ДАБЧ, коментира Едлира Пируши, българка от Албания с наше гражданство.

Строим църкви и училища в чужбина

Работата по признаване на български произход и по предоставяне на гражданство потръгна, не мисля, че има от какво да се оплачем, заяви Едлира Пируши. Като пример тя посочи политиката на държавата в интерес на малцинството ни в Албания. Осигурени са средства за изграждането на църква за сънародниците ни там, както и за построяване на неделно българско училище, разказа тя.

Отделно от това досега 450 места в българските университети бяха гарантирани от МОН за наши сънародници зад граница. Малцинствата ни са освободени и от всякакви такси и плащания. От 2016 г. бройката е увеличена на 1000 места, разказа Олга Грозева, българка, получила, гражданство, която произхожда от диаспората ни в Украйна. Тя похвали работата на държавата от гледна точна на образователната политика в чужбина.

По думите на Пируши различията в работата на отделните комисии у нас, които работят с малцинства, останали извън пределите на България, започват да се изглаждат и това дава добри резултати.