Ако бъде прието предложението на Министерството на финансите парите от личните партиди в частните пенсионни дружества да отиват в общ пул, а унаследяването да отпадне, това ще ликвидира фондовете. А може би и това е целта. Около тази теза се обединиха синдикалистът Мика Зайкова и икономистът Георги Ганев в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Трябва да си зададем въпроса защо това се случва, как ще стане и кой ще бъде най-ощетен. Най-ощетени са осигурените, но „не малко ощетени ще са и самите фондове, защото полека-лека ще ги ликвидираме“, каза Зайкова.

Хората ще започнат да си задават въпроса защо дълги години да внасят парите си във фонд, ако няма да са техни и няма да ги наследяват техните преки наследници. Вероятно ще решат, че е по-добре да отидат в НОИ и да получават пожизнена пенсия, посочи синдикалистът.

На въпроса защо се прави това предложение, Зайкова отговори: „Европейската комисия смята, и го е написала в доклада си от 26 февруари, че има риск, както в пенсионните фондове, така и в застрахователните дружества и отчасти – в банките“. Причините са две – че се инвестира в активи, които са на свързани лица и че фондовете, търсейки по-висока доходност, в повечето случаи рискуват на нашия капиталов пазар, където доходността е по-висока, но е ликвидността е по-ниска.

Ако се приемат така предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване по начина, по който са предложени, вторият стълб – задължителното частно пенсионно осигуряване, ще стане стане абсолютно неразличимо от първия стълб – НОИ, и дори по определени параметри на пенсионните права ще стане по-неблагоприятно, каза Ганев.

Той припомни, че в момента, ако осигуряваният почине, съпругът или съпругата му получава 26,5% от пенсията. Ако се приемат промените, при смърт на осигурявания, партньорът му няма да получава нищо.

„Според мен целта на тези промени е да престане да съществува вторият стълб на българското пенсионно осигуряване“, защото има да се финансира всяка година с по 9,3 млрд. лв. недостигът на първия стълб, каза Ганев.

Има и друга част от играта. От деветте пенсионни фонда някои са инвестирали в свързани лица, някои са действали неразумно, но има и такива, които са се държали прилично. Като направим един общ кюп, тези, които са се държали прилично, ще плащат за другите, каза още той.

Според Мика Зайкова трябва да се изчакат резултатите от стрестестовете на пенсионните и застрахователните дружества и тогава да се правят промени.

На въпрос защо тези стрестестове се бавят, тя отговори: „Попитайте Комисията за финансов надзор (КФН). Нямали одитори. Ми, като няма български, защо не поканят европейски? Но тогава ще стане страшно“.

Ганев заподозря, че КФН има да изпълнява поръчка, защото тя ще е тази, която ще трябва да прелицензира фондовете, ако промените бъдат приети, а така може „да ги натиска“. Това е същата комисия, която не трябваше да разрешава увеличаване на капитала на КТБ, припомни той.

Икономистът посочи, че не е видял нито една сметка, която да придружава законопроектът на финансовото министерство.

Отнемането на наследяемостта на индивидуалната партида е навлизане във вече дадени от закона права на човека. Това е национализация – моите наследници престават да имат права, които досега имаха, каза Ганев и допусна, че промените може да бъда определени като противоконституционни.