Проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика и ръководител на катедра „Превантивна медицина” във Факултета по Обществено здраве на Медицински университет – София в интервю за „Фокус” във връзка с храненето по време на Великденските празници

Проф. Байкова, след 40-дневните Великденски пости отново може да се консумира месо и животински продукти. Какво препоръчвате на постилите толкова време, за да не стресират телата си?

Донка Байкова:Трябва да знаем, че както сме отказвали животинските белтъчни храни в същия порядък трябва да ги включим. Въпреки че така е правилно няма да успеем да го направим. Това значи, че на първия прием – Великденския e първи тържествен ден, в който да започнем с млечен продукт. Това вероятно няма да го направим, но със сигурност ще започнем празничния ден като си хапнем яйце, може би с чаша айран или някакъв вид плод. Следващият прием на храна трябва да бъде в 10.00 часа, когато можем да си хапнем от козунака. Това е една комбинирана, тържествена, ритуална храна. Нарича се обреден хляб. В него има абсолютно всичко - животинска мазнина, яйца, мляко, захар и брашно. Затова е по-добре да бъде самостоятелно приеман. На обяд е добре месото, което традиционно ще присъства на трапезата ни, а в повечето домове по традиция това ще бъде агнешко месо, да бъде поднесено с листни зеленчуци-зелен лук, лапат, спанак, чесън, джоджен и ако има добавка от ориз или картофи те трябва да бъдат в минимално количество. Това се прави, за да може да не затрудняваме с две концентрирани храни организма ни –животинската, която е месо и растителната въглехидратна съдържаща нишесте храна,каквито са картофите и ориза. Това би затруднило донякъде храносмилателната система и в частност ензимните, които храносмилателните жлези 48 дни не са отделяли нищо. Към всяка съставка организмът би насочил съответна ензимна система отговорна за храносмилането им. За да не причиним свръх натоварване на храносмилателната система от тази конкурентна насоченост към ензимите отговорни за отделните видове храни по-добре е точно в такива дни да ядем с идеята за лека разделност на приема. Хубавото е следващото хранене след обяда да бъде в 16.00 часа, когато да изпием фреш, а може да се яде филийка козунак. Добре е на вечеря хората да приемат зеленчуци. Не е необходимо да се натоварваме и с допълнително въглехидрати като останалите месо и яйца. Да не забравяме, че Великденският пост се състои от няколко дни и всички храни, които са приготвени ще има възможност да бъдат опитани. Ако прекалим с храната ще поставим в ситуация на претоварване жлъчно-чернодробната храносмилателна система и панкреаса. Човешкото тяло е поставено в режим на свръх работа, което може да отключи някакъв здравен проблем и би ни почернило следващите празнични периоди. Трябва да подхождаме с доза информираност при храненето. Хубаво е да знаем, че всички наши западноевропейски съседи празнуват тези празници не само на трапеза, какъвто е българският обичай, а разхождайки се сред природата правейки пикник и движейки се. Емоцията не би трябвало да бъде съсредоточена само и единствено на трапезата.

По колко яйца е полезно да консумираме на ден и какво ще стане ако прекалим с тях?

Донка Байкова: Яйцата също са една концентрирана храна. От едно яйце се ражда живот, което означава, че в състава им има всички необходими хранителни вещества нужни за поддържане на живота и развитието на човека за известен период от време. Това е един висококачествен и пълноценен продукт на природата, но белтъкът на яйцето е с по-голяма степен от риск от алергизиране, особено при малките деца. Жълтъкът на яйцето с неговият мастно киселинен състав е с жлъчегонно действие. Това значи, че има способността да свива жлъчните пътища, също така там има и голямо количество холестерол. Затова, ако сме по-чувствителни трябва да се запитаме, на колко яйца сме изяли белтъка. Ако индивидът е с предразположение към жлъчни реакции, има камъни в жлъчката или холецистектомия и други такива, те би трябвало да се ограничават от приема на жълтъци. Би трябвало жълтъкът да бъде ограничаван при хората с високи показатели на лош холестерол и триглицеридите. Хората прекарали инфаркти и инсулти, също така са под опасност, ако ядат повече яйца. За това броят на яйцата при хората е строго индивидуален, но бих казала, че не трябва да се ядат повече от 2-3 яйца за първия празничен ден.

Може ли да е опасно преяждането с месо и кой вид месо е най-вредно за организма след постите?

Донка Байкова:Месото по принцип е по-богато на така наречените наситени мастни киселини. Агнешкото месо е богато на овце лой. Това е твърда животинска мазнина богата на калории и холестерол. За това, ако сме със свръх тегло или високи стойности на холестерола би трябвало да се ограничаваме в консумацията на това агнешко месо или да го консумираме студено или на стайна температура, за да изкристализират лоените капки и да бъдат отстранени. Ако съответно са повишени нивата на пикочната киселина или страдаме от подагра агнешкото месо също е неподходящо, защото то е месо на растящи животни. В състава им има пурини. Тези пурини в организма на човек се трансформират в пикочна киселина. По тази причина с агнешкото месо се внимава и казвам отново макар доста мазно и тлъсто можем да се лишим от лоената субстанция-мазнина. Трябва да се консумира в умерени количества. През последните години агнешкото е деликатесно месо.

Може ли да се смята постенето за вид диета и доколко е ефективна?

Донка Байкова:През последните години има мода да се пости с цел да се редуцират излишни килограми. Това би могло да стане и да се реализира като резултат в края на 48 дневния великденски пост, но ако се спазват и някой препоръки от експертите. Например през целият ден, ако не ядем и на вечеря се нахвърляме на трапезата няма да стане. По време на тази вечеря по време на поста, тя е съставена от въглехидратна храна- боб, леща, ориз или картофи, обилно гарнирани със салата. Ако ги консумираме в един прием организма през нощта, когато е в най-високата активност на тъканите си резерви, а те се трансформират под формата на мазнини, би ги трансформирал в мазни енергийни натрупвания. Това е грешка. Затова по време на пост ако искаме да редуцираме с него излишни килограми може би добре е да спазваме една регулярност в хранителния ни режим да ядем често и малко. По време на пост на закуска може да се яде пълнозърнеста храна с плод или зеленчук. В 10.00 часа и 16.00 часа е хубаво да се ядат плодове и около 30 гр.- ядки, семена, сухи плодове. На обяд можем да гарнираме бобова и зърнена храна в един прием. Например боб с хляб, ориз с грах и други. Това се прави, за да балансираме аминокиселиния състав и да го доближим по този начин до състава на месото. Хубаво е вечерята да бъде богата на много зеленчуци и плодове, леко гарнирани с ядки. Това значи хляб с маслини.

Трябва ли хората да внимават с алкохола?

Проф. Донка Байкова: През периода на Великденските празници ще се приемат много алкохолни напитки, които самостоятелно са рисков фактор за влошаване на здравословното състояние, ако не се внимава с комбинацията между тях и количествата, а също така и с разредителя. Трябва да знаем, че алкохолната субстанция е водно разтворима и маслено разтворима. За да не настъпи опиянение още в началото на консумацията на алкохолната напитка е важно тя да бъде поднасяна с чаша вода и може би студен чай с лимон и мед. Не трябва да комбинираме прекалено много алкохолните напитки. Хубаво да използваме за разтворител на алкохола не безалкохолно, а с вода.