Големите очаквания за извънредни приходи от облагането с ДДС на ползването на фирмени активи за лични нужди катастрофираха в реалността. За първия месец, в който фирмите декларираха налога, в хазната е постъпила пренебрежима сума - около 1.3 млн. лв., научи "Сега". Ако това темпо се запази през цялата година, ефектът от въвеждането на новите правила ще е в пъти под прогнозирания от МФ. Въпреки скромния ефект и острите критики срещу неясния и сложен начин за администриране на данъка МФ не бърза да променя режима.

Март бе първият месец, в който фирмите подаваха новите формуляри за ДДС с включена изрична графа за облагане на личното ползване. Крайният срок за подаване на декларациите бе 14 март. По информация на "Сега" всички фирми, взети заедно, са декларирали обща данъчна основа за облагане по този ред в размер на около 6 млн. лв., а самите постъпления в бюджета възлизат на около 1.3 млн. лв. От НАП официално продължава да няма информация.

Постигнатото ниво от 1.3 млн. лв. е далече от прогнозните очаквания на МФ. От облагането на личното ползване министерството очаква около 100 млн. годишен приход, макар че сумата не е посочена официално никъде и се споменава като хвърчащо число в разговори с представители на бизнеса и счетоводните фирми. Ако изключим първите два месеца на годината, в които се чакаше подзаконова уредба на правилата, това би означавало 10 млн. лв. допълнителен приход на месец. Отчетеният допълнителен приход от облагането на личното ползване е откровено пренебрежим спрямо общите месечни постъпления от ДДС. За февруари хазната отчете на месечна основа 541.9 млн. лв. приход от ДДС. За цялата 2016 г. бюджетът очаква от ДДС приходи в размер на 8.4 млрд. лв.

Скромните постъпления не са изненада на фона на сложния начин на администриране на данъка и многото неясноти по прилагането му. В окончателния си вид новите правила за облагане на личното ползване засягат всички видове активи независимо от стойността и вида им. Ако за тях фирмите са си възстановявали ДДС, следва да започнат ежемесечно да връщат в хазната част от данъка в случай на смесено ползване на актива. НАП до последно променяше указанието как да се изчислява този дял. Впоследствие се оказа, че признаването на дял на лично ползване поставя фирмите в риск да се окажат нарушители на осигурителното законодателство и облагането на личните доходи, защото ползването на фирмени активи за лични нужди се явява форма на непаричен доход. Финансовото министерство тепърва ще предлага законово решение на този проблем, като е съгласно с предложението на бизнеса личното ползване да се обложи с окончателен данък върху разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. По този начин се облагат представителните и социалните разходи. Фирмите обаче настояват ставката на данъка да е 10%, колкото е и при представителните разходи, а МФ иска 17%, за да се компенсира в по-голяма степен неплащането на осигуровки при тези суми.

"Разговорите по тази тема текат много бавно и нямаме впечатление, че ще има промени в рамките на тази бюджетна година. По-скоро ще останат за догодина", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той допълни, че обещаната от МФ нотификация за въвеждане на плоска удръжка в размер на 50% от дължимия за възстановяване ДДС при покупка на фирмени автомобили над 6 места още не е изпратена. "Ако удръжката ще е в този висок размер, ние настояваме режимът да важи и при покупки на леките автомобили с под 6 места, собственост на фирми. За тях в момента е изцяло забранено възстановяването на ДДС", коментира още Велев.