Православната църква е длъжна да възстановява запустелите манастири. Това е нейна работа, а не да се занимава с несвойствени за църквата дейности. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов по повод евентуалното възстановяване на църковния живот в скаленият манастир „Гяур евлери” до село Ефрейтор Бакалово, Община Крушари, който не функционира от 14-ти век след османското нашествие по българските земи.

Той посочи, че манастирът е разположен върху десния бряг на р. Суха река. Някои изследователи го сочат за най-големият ранновизантийски скален манастир от V - VІ в. в България. Манастирският комплекс е разположен на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голяма общежително скално помещение. Централната църква католикон е старателно изсечена с наос под формата на квадрат с дължина 3.10 метра и височина 1.90 метра. Върху източната стена е оформен триделен олтар.

По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса има трапезария и игуменарница. Манастирът е преизползван през Х в., за което свидетелства керамиката в подножието и няколко руноподобни и кирилски надписа. Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква-гробница „Сандъкларъ маара” за погребение на монасите. След унищожаването на средновековната българска държава комплексът запустява, а турците му дават името „Гяур евлери”, което ще рече „Къщите на неверниците”. Особено интересна е монетарницата. Гледана отдалече, тя наподобява човешко лице. Именно между двете „очи” на монетарницата бе монтирана иконата на Св. Иван Рилски. Изображение на светец на това място е имало и в миналото, което личи от изсечения в скалите правоъгълник.