Глоба до 50 лв. или лишаване от социални помощи до 3 месеца грозят всеки, който не упражни правото си на глас на изборите. Няма да има наказания за хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 г., които не са гласували.

Това предвиждат промени в Изборния кодекс, приети от парламентарната правна комисия на първо четене. Те са внесени от Патриотичния фронт, но ги подкрепиха всички групи от управляващото мнозинство.

Готовността за задължително гласуване е свързана с факта, че това е един от въпросите и в предложеното от Слави Трифонов за национално допитване. Той така или иначе трябва да бъде одобрен - почти всички българи ще го поискат, обясниха неофициално депутати от ГЕРБ.

ДПС веднага се закани да сезира Конституционния съд, ако текстът мине и през пленарната зала.

В проекта на ПФ се предвижда още повишаване на прага за преференцията за общински съветници - 50% от общинската избирателна квота (броя на гласовете, достатъчни за спечелване на едно място в общинския съвет) вместо сегашните 7%. ГЕРБ и ДПС също предлагат да се завиши прагът на преференцията за местния вот.

Партията на Бойко Борисов запазва 7-те процента преференция, но я обвързва с общия брой на гласовете, подадени за листата. Това затруднява пренареждането на листите за общински съветници. ГЕРБ и реформаторите се разминават чувствително по Изборния кодекс. Първите искат плавен преход към електронното гласуване - от парламентарния вот през 2018 г. А партньорите им от РБ - веднага, още от президентските избори.

Шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обсъжда промените в Изборния кодекс с депутати от БСП. Реформаторите държат и на машини, а ГЕРБ са твърдо “против” (виж интервюто с шефа на правната комисия долу).

Трето, от блока настояват за активна регистрация - и това няма да стане. ГЕРБ иска летвата за избор на кмет на населено място да се вдигне от 100 жители, както е сега, на 350 избиратели.

Образователен ценз за участниците в изборния процес - основно образование за членовете на СИК и средно за ръководствата им, предлага пък БСП. Сред изискванията червените записват още чисто съдебно минало както за членовете на комисии, така и за наблюдатели и застъпници.

Едно от предложенията на социалистите е да отпадне вторият оригинален протокол. Той е напълно излишен, при допусната техническа грешка може да се прави допълнителен протокол, обясни зам.-шефът на лявата парламентарна група Чавдар Георгиев. Документите, които издава СИК във връзка с обжалване на резултатите - преписи или ксерокопия от протокола, да се считат за валидни, е друго предложение на БСП.

Въпреки че нямат внесено предложение за промяна на текста за преференциите, според Георгиев те трябва да бъдат увеличени от 7 на 10%. БСП остава категорично против електронното гласуване по интернет.

На президентските избори наесен да се гласува в до 5000 секции с машини вместо досегашните 500, а до 2018 г. - във всички секции, искат от АБВ. Това е временна мярка преди същинското въвеждане на електронното гласуване, обясни шефът на правния съвет на партията Марин Киров. Хората на Георги Първанов настояват обжалванията на решенията на ЦИК да са не само пред ВАС, но и пред 28-те районни административни съдилища. Воденето на дела само в София често лишавало страните от представителство. Неподписването на изборния протокол не трябвало да води до неговата недействителност.

Правната комисия на НС одобри миналата седмица на първо четене 10 от внесените 14 законопроекта. Отхвърлени бяха предложенията на “Атака” за задължително гласуване и образователен ценз, както и на независимия Георги Кадиев и на ДПС за разрешаване на агитацията на майчин език с превод. До края на април всички текстове трябва да са минали и на второ четене през комисия. Този път няма да се прави специална за изработването на правилата, по които гласуваме, както бе със създаването на прочутите “Фидосова” и “Манолова”.

Електронното ще се отчита след 2 г., планира ГЕРБ

Eлектронното гласуване да е експериментално до 2018 г., тоест този вот ще се зачита от редовните парламентарни избори след 2 г. Това предвижда проектът за изменение на Изборния кодекс на ГЕРБ.

“Има технически и обективни предпоставки, които изискват време. Необходимо е да се изготви задание и процедура по възлагане, да се приеме резултатът от обществената поръчка, след което системата да започне да се тества”, обясни шефът на правната комисия Данаил Кирилов. И си пожела: “Дано да е успешен първият опит и от раз да имаме работеща система, която да отчита и да действа успешно.”

Електронното гласуване на президентските избори ще е експериментално, т.е. резултатът от него ще се отчита не за конкретния избор, а за нуждите на анализа. Ако гласоподавателят иска да му се зачете вотът, трябва да пусне и бюлетина. В този случай ще трябва да заяви предварително, че иска да направи и електронно, но това ще е възможно само ако секцията, в която гласува, е в списъка на експеримента. ГЕРБ планира като начало в него да са включени 20 секции, но бройката можело и да се промени.