Румъния и България все повече са изложени на натиск от Русия в Черно море, тъй като контролът над акваторията е ключов компонент от ревизионистката политика на Москва да затвърди силата си в Евразийския район.

Това отбелязва в доклад базираният във Вашингтон мозъчен тръст Център за анализ на европейската политика (CEPA), цитиран от румънския вестник Аdevarul.

В доклада „Надигане в Черно море: Стратегията на Русия в Югоизточна Европа” се подчертава, че стратегията на Кремъл в Черно море може да включва манипулиране на идеята за „Велика Румъния” с цел насърчаване на регионални спорове с Молдова и Украйна, подкрепяйки сепаратистки действия като тези на секеите (унгарска етническа група – б.р.) в Трансилвания. Също така чрез възпрепятстване на експлоатацията на ресурсите на Румъния в Черно море чрез юридически спор за териториалните води, към които Москва има претенции след анексирането на Крим.

В изготвения материал се пояснява, че Москва засилва натиска върху Румъния и България заради недостатъчната подкрепа на НАТО и САЩ в Черно море на фона на засилените позиции на Русия в региона след анексирането на Крим. Отбелязва се, че Русия държи редица бойни кораби, самолети и ракети „Искандер” в района на акваторията, докато нито една страна членка на НАТО не притежава ефективни военни възможности за противовъздушна отбрана. Отделно пактът има ограничено присъствие в Черно море, ЕС е доказал, че не може да гарантира безопасността в региона, докато американските интереси и влияние са намалели по време на двата мандата на президента Барак Обама.

В анализа се уточнява, че организациите за регионално сътрудничество в Черно море и редица други органи, свързани с НАТО са слаби и неефективни, докато Румъния и България нямат достатъчно военни възможности за сдържане на Москва. В допълнение операциите на НАТО в Черно море са ограничени от Конвенцията от Монтрьо, според която военните кораби на страни, които нямат излаз на морето, не могат да остават там повече от 21 дни.

В анализа се споменава, че при криза могат да бъдат ограничени връзките до пристанищата в Черно море и Дунав, съответно и до Централна Европа. Авторите са установили, че общо военноморските сили на България, Румъния, Украйна и Грузия не са достатъчни за отпор на флота на Русия, докато този на Турция също не може сам да се противопостави на руските ВМС.

Основният проблем на Румъния и България са слабите им военноморски сили. Румъния разчита само на няколко остарели фрегати, подкрепени от половин дузина корвети, изтъква се в доклада. Отделно Русия може да използва и невоенни стъпки за насърчаване на етническа, религиозна, териториална и политическа нестабилност в държавите, включително и социални протести. Москва също има инструменти за икономически натиск, включващи търговски ограничения, прекъсване доставки на енергийни ресурси и други.

Като важен факт се подчертава присъединяването на Крим към територията на Русия, което носи достъп до допълнителни стотици километри крайбрежна територия и достъп до най-важното пристанище в Черно море – Севастопол, но също така печели три пъти по-голяма от Крим морска територия.

Експанзията и модернизирането на руския Черноморски флот е един от приоритетите на Кремъл. Русия планира да увеличи присъствието си в Крим и да разположи нова военна инфраструктура в Абхазия до 2020 година, а също така да разположи ракетни установки по крайбрежието. Авторите на доклада смятат, че анексирането на Крим и конфликтът в Източна Украйна са предоставили възможности на специални сили и елитни части да участват в ограничена война.

Задачата на Русия, според анализа, не е само защита на южния фланг на Руската федерация, но също заплахи срещу незащитени съседи и блокиране на възможността Украйна, Молдова и Грузия евентуално да се присъединят към НАТО. Относно Румъния и България целта на Москва е да неутрализира източния фланг на НАТО и да предотврати разполагане на морски сили в региона, пояснява се още в доклада.