Всеки четвърти млад човек в България на възраст между 15 и 34 години нито учи, нито работи. Това показва третият от поредицата "Стига вече" анализи на Българската стопанска камара (БСК), който е посветен на състоянието на българското образование. Според него от европейските държави само Гърция и Италия са с по-негативни показатели от България.

Най-малък е делът (8-10%) на неучещите и неработещи младежи в Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Швейцария, Люксембург, Холандия, Австрия и Германия. В съседката ни Румъния 20% от младежите не учат и не работят.

Според авторите първият проблем е свързан с това, че в страната не се спазва конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст.

Не се подобрява квалификационната структура на населението и на работната сила, като нараства делът на младите висшисти, но и на тези с начално и по-ниско образование.

Въпреки че разходите за образование в периода 2002-2012 г. се увеличават с 98%, а разходите за обучение на един завършил нарастват с 1,5 пъти, а за един учащ – с 1,74 пъти, състоянието на образователната система е повече от притеснително. Има ръст на отпадащите от образователната система, увеличават се напускащите заради заминаване в чужбина.

В България намалява броят на приетите студенти за разлика от растящия дял на младежите, които избират престижни чужди университети. Над 23 000 български студенти учат в чужбина, а най-предпочитаните дестинации са Германия и Великобритания, следвани от Австрия, Холандия и Франция.

Расте и незаинтересоваността към продължаване на обучението в началната и основна степен у нас.

За 10 години коефициентът на записване в системата на образование нараства във висшите и в средните училища, но при началното и прогимназиалното образование се наблюдава спад.

Не се подобрява квалификационната структура на населението и на работната сила, а нивото на заетост в огромна степен се определя от нивото на квалификация.

България води негативната класация в Европа по дял на 15-годишните ученици с ниво 1 и по-ниско по критерия „способност за четене“ – дял 39,4% при средно за ЕС 19%. В Румъния делът им е 37,3%, в Гърция – 22,6%. С най-добри резултати по този показател са учениците в Естония (9,1%), Ирландия (9,6%) и Полша (10,6%).