Нашето място е в ЕС, но всякакъв краен тон по отношение на Русия издава нищо друго освен комплекси. Това заяви президентът Петър Стоянов /1997 - 2002 г./ на конференцията „България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”, предаде репортер на БГНЕС. България е длъжна да води активна външна политика и въпросът е каква да бъде тя? Основният въпрос е какво става с Русия, какво е мястото й? Това е болезнената тема, призна Стоянов и продължи - Не можем ли ние да имаме по-близки връзки с Русия, не бихме могли да направим друг цивилизационен избор към онова, което преди 20 години аз повтарях непрекъснато, признавам, че беше преднамерено и натрапчиво, но историческия контекст беше такъв.

Стоянов уточни, че, когато тогава се е говорило за НАТО и ЕС повечето хора казвали - за какво става въпрос. „Отношенията ни с Русия никога не са били лесни. Политиката е много сложна работа и никога не става въпрос да избираш между два крайни полюса. Политиката ни сега по отношение на Русия трябва да бъде прагматична, защото става дума за газ, но трябва да бъде и сдържана и да държи сметка за това, че българският и руският народ без съмнение са свързани с исторически и културни връзки”, смята президентът Стоянов.

Той коментира, че България наистина познава Русия много по-добре от западните си колеги. Ние имахме привилегията да учим руски език, сега разбирам каква привилегия е, че аз знам руски език. Може да имаме по-трезва оценка за Русия, която да представяме не западните си колеги сдържано, посъветва Стоянов. Той заяви, че, ако приемем Изтока в най-широкото му тълкуване, няма със страх да се говори за тази тема, тъй като тя може да се окаже една от най-важните теми за нашето време.

Президентът даде за пример как само преди 25 години светът се обясняваше с една проста парадигма - от западна гледна точка, това беше добрият либерален Запад, в който имаше свобода на словото, на правото на сдружаване, и от другата стана ние - Изтока, в който тези свободи бяха подтиснати. Много днешни политолози и обикновени граждани вероятно са изпълнени с носталгия, когато светът се обясняваше с тази проста парадигма. С рухването на тази система се озовахме в нови реалности и то съвършено неподготвени, констатира Стоянов. Той посочи, че България се намира в такъв регион в новия световен ред, в който на най-голяма устойчивост ще се радват онези региони, които имат най-голяма степен на хомогенност. Такъв регион е Западна Европа без съмнение. Не такъв регион, за съжаление са Балканите, убеден е президентът.

Петър Стоянов коментира, че се носят слухове, че ЕС ще се отменя и ние не сме много сигурни до колко трябва да се научим да изпълняваме правата на ЕС, чийто член сме и за чието членство ревностно сме се борили. ЕС не беше наложена кауза. Когато говорим за ролята на България като мост между Изтока и Запада няма как да забравяме това си членство, призова още Стоянов