Мултитаскингът (извършването на много дейности наведнъж) се е превърнал в обичайно ежедневие за модерния човек. Да правиш няколко неща едновременно е нормално и се очаква от всеки, който иска да се задържи на гребена на вълната...или да оцелее. Доколко обаче мултитаскингът е ефективен по отношение на крайния резултат от него. Оказва се – не много. А по-лошото е, че мултитаскингът може сериозно да навреди на мозъка.

Нашият мозък може да е зает с множество задачи, но ако очакваме от него да ги довършва докрай – не може да се доверим на мултитаскинга. Още по-лошо – освен че не може да се справим със задачите задоволително, мозъчната дейност драстично се забавя и влошава заради множеството разнопосочна информация, която преминава за кратко време.

Според невролога Ърл Милър, когато хората си мислят, че извършват мултитаскинг, на практика просто прескачат бързо от задача на задача, при което се наблюдава загуба на умствени умения. Постоянната смяна на задачи провокира вредните навици на мозъка – неспособност да се съсредоточава, непоследователност, разсеяност и предизвиква бърза умора и липса на мотивация.

Когато изпълняваме малки задачи – пращане на имейл, отговаряне на текстово съобщение, писане на коментар, веднага получаваме доза допамин като награда. Иначе казано – чувстваме се доволни от себе си. Мозъкът ни обича допамина и всичко, което иска, е да получава редовно дози от него. Със задачите, довършени докрай, независимо от размера и броя им, той ги получава. Но шансът да бъдат довършени докрай е когато са на порции, подредени са последователно и когато влагаме всичко от себе си в тях. Обратната зависимост е повече от ясна.

При нагърбването с много задачи едновременно мозъкът губи критерий за качеството на информацията, която преминава през него и не може да отсява полезното от непотребното, като това пряко понижава критичното мислене, както и забавя самите когнитивни умения.

Изследване на Лондонския университет показва, че при хора, които редовно извършват мултитаскинг, се наблюдава понижение на IQ-то (като при мъжете падането е по-рязко – с цели 15 пункта). Резултатите са аналогични на случаи на системно недоспиване или на редовно пушене на марихуана. И вместо допамин, мултитаскингът ни доставя високи стойности на кортизол – хормонът на стреса. Като резултат от това, емоционалното изтощение пред деня идва много по-бързо, отколкото ако се съсредоточаваме върху едно нещо и го правим докрай.

Най-разсейващо от всичко остава проверката на пощата и личните съобщения. Тези дейности добавят още „задачи” към предвидените. Невролозите съветват да въведем график до 2-3 пъти на ден за проверка на личния имейл и смартфона, като преди това изключим звуковите известия за ново съобщение. Най-лошо е положението когато сме заети с повече от едно многофункционални устройства – като писане в телефона, докато гледаме телевизия. Тогава намалява мозъчната активност в областта на сингуларния кортекс, където е центърът, отговорен за емпатията и контрола на емоциите. Реално в това състояние не можем да реагираме адекватно емоционално на нищо от това, с което се занимаваме в момента.

Но най-голямата препоръка от учените, провели изследването, е да спрем с нагърбването на много задачи едновременно. Вместо това още в началото на работния процес, да определим приоритети и да следваме последователност. Вършенето на много малки задачи и през останалото време също трябва да се ограничи. Мултитаскингът не е преимущество за CV-то – способност, с която да се гордеем, а вреден за мозъка ни навик, който трябва да изкореним, колкото и да ни е трудно.

Иначе казано – правете едно нещо, но го правете както трябва.