По традиция в полунощ на 31 декември по домовете в цялата страна тръгват сурвакарите. Те благославят стопаните за една мирна и плодородна годината. Традицията сурвакане, която се спазва и до ден днешен не е нищо друго освен вербална магия за здраве и добро.

Всеки един елемент от сурвачките има определено значение – зависи какъв е цветът на преждата, какви плодове са поставени по нея и от какво дърво е изработена. Ако назад в годините сурвачките са се изработвали във всяко българско в сегашни дни много хора предпочитат да си ги купят.

Според народната традиция в първия ден от новата година домакините във всеки един дом посреща сурвакарите. Обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, до 15-16 годишни, които биват възнаграждавани с пари и лакомства. В някои райони на страната сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.

И днес тази традиция се спазва и много хора предпочитат ръчно изработени сурвачки, които могат да се закупят. Мария Добрикова е една от продавачките, които сама изработва традиционния български символ. Тя разказва, че направата им не е никак лесна работа.

"За да бъде традиционна тя трябва да бъде изработена от дряново дърво. В едни райони на България от дряново дърво на други места от дъбово дърво, както е например в кюстендилския край с дъбова тояга. Трябва да има пара, златна пара, която да пожелае да бъдат парични хората, житен клас, който да напомня за плодородието на страната.", разказа пред камерата на ТВ "Европа"Мария Добрикова – продавач на сурвачки.

Мария споделя и тайната за изработката на красива сурвачка – за нейното създаване трябва много любов и търпение и да не се отдава значение на времето, което се отделя за нея.

Изпитвам удоволствие като го правя, не го правя с някаква търговска цел.

Сурвакарите тръгват в полунощ на 31 декември и благославят за една мирна и плодородна годината.