Две жени се съревновават за поста на генерален секретар на ООН. Проблемът е, че и двете идват от една и съща държава – България, където правителството не може да открие печеливш изход от ситуацията – ако се откаже от едната, може да загуби шанса да постави свой сънародник на този уважаван международен пост, пише Politicо.

Нито генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, нито заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева са говорили публично за своите амбиции в ООН, но с приближаването на изборите за поста на административен глава в световната организация започват и задкулисните игри между София, Брюксел, Вашингтон и Москва.

Междувременно министър-председателят на България Бойко Борисов е поставен пред трудния избор да издигне кандидатурата на страната си пред ООН. В този дипломатически „параграф 22“, ако България издигне кандидатурата на Георгиева, Москва ще помисли, че Вашингтон е съдействал за нея и ще даде подкрепата си за друг кандидат. По този начин и Вашингтон може да реши, че издигнатата кандидатура на Бокова е повлияна от Москва, и да даде подкрепата си за друг кандидат.

„Големият въпрос е какви са позициите на Москва и на Вашингтон за двамата кандидати“, смята Ричард Гоуън, експерт от Европейския съвет по международни отношения. И именно заради увеличаващото се искане за излъчване на жена – генерален секретар на ООН и заради руското желание той да е от Източна Европа, страната само със седем милиона души население и с най-ниския БВП на глава от населението има двама подходящи кандидати. И Бокова, и Георгиева говорят руски език и имат дългогодишни връзки с Русия. Георгиева е работила в световната банка над 20 години, включително и като директор на офиса ѝ в Русия. Бокова е дъщеря на водещ български дипломат от социалистическите години и е получила образованието си в най-елитните московски университети.