В петък, 28 ноември, калифорнийците наблюдаваха с удивление, а някои с тревога, как ярка светлина се движи по небето - така започва своята статия «Расте ли рискът от ядрена война?» Питър Епс, анализатор на Ройтерс и шеф на научния проект «Изследвания на XXI век». Текста публикуваме изцяло.

Не беше НЛО, продължава Епс. Беше балистична ракета «Трайдънт» на военния флот на САЩ.

И беше, разбира се, само изпитание - първото от две за три дни. Те съвпаднаха с твърдите думи на министъра на отбраната на САЩ Ащън Картър, който малко по-рано същия месец разкритикува Русия за нейните «предизвикателни действия» по море и във въздуха, в пространството и киберпространството. Дни по-рано той беше в Южнокитайско море на борда на самолетоносач, откъдето отправи подобно силно послание към Китай по повод неговите действия в оспорвания район.

Опасността се връща

Аз бях на 8 години, когато Берлинската стена падна през 1989-а. И малко преди отчасти да си дам сметка за опасността от ядрена война, тя вече беше отминала; изглеждаше, че е завинаги. Сега обаче опасността тихо се завърна.

Проектът «Изследвания на XXI век» неотдавна публикува своя обзор на рисковете за голям конфликт. Ние анкетирахме 50 експерти по националната сигурност за това какви са опасностите да пламнат различни войни. Сред експертите имаше действащи и бивши военни служители, професори по международни отношения и застрахователни специалисти по оценка на риск.

Резултатите са интересно четиво. Най-шокиращи обаче не са самите числа. Най-шокиращ е фактът, че сега сякаш има многобройни потенциални пътища към най-различни опустошителни войни между държави.

Нашето проучване открои вероятност от 6,8 на сто в близките 20 години да избухне голяма ядрена война, която да убие повече хора, отколкото Втората световна. В онзи конфликт загинаха приблизително до 80 милиона души (какъвто е «таванът» на оценките).

Невъзможно е да се посочи с точно число рискът от ядрена война. Но този риск определено е по-голям от нула. 60 на сто от нашите събеседници в проучването са почувствали, че той се е повишил през последното десетилетие, а 52% очакват да се вдигне още в следващите 10 години.

Нарастващото противопоставяне на САЩ с Китай и Русия стана и нарастващо очевидно. 80% от респондентите ни казаха, че очакват повече напрежение в сферата на т. нар. «двусмислени» или «асиметрични» конфликти между големите държави.

До голяма степен смисълът на този вид действия, разбира се, е избягването на разрушителен пряк сблъсък, какъвто никой не може да си позволи. Мъжкарското позиране на бойни кораби в Южнокитайско море, на изтребители над Балтика и на хакери в киберпространството обикновени са безкръвни.

Индия, Пакистан и други

Но ако нещата тръгнат накриво, светът би могъл да изпита кръвопролитие в невъобразим по-рано мащаб.

Големите страни, за които е най-вероятно да се сблъскат - заключиха анкетираните експерти - са Индия и Пакистан. Вероятността техните въоръжени сили да влязат в пряк взаимен конфликт в следващите 20 години се оценява на 40% на сто.

Това не е изненадващо, двете страни са се сражавали в няколко гранични войни в последните десетилетия, предимно в Кашмир, без да стигат до ядрена сила. (OFFNews – за първи път двете страни в Южна Азия открито демонстрираха, че имат ядрено оръжие през 1988 г. Но са го разработвали – и изпробвали тайно, много преди това.)

9 процента е средната оценка на нашите анализатори за риска от размяна на ядрени удари в Южна Азия. Това е значително по-ниско от вероятността за конвенционален въоръжен сблъсък, но все пак е обезпокояващо високо.

Никоя от двете страни, разбира се, не може да спечели нищо от такъв резултат. Рискът произлиза от по-скоро случайни събития, излели от контрол. Например терористично нападение в Индия, което пали фитила на военен отговор, който пък провокира все по-мощни реакции.

За Иран - въпреки ядрената сделка от тази година - нашите експерти виждат вероятност 27 на сто той да стигне до открита война с враговете си, били те Съединените щати, Израел, страните около Персийския залив или всичките наведнъж. Според усреднената оценка на експертите ни има 6% вероятност в тази война да отекне поне един ядрен взрив.

Рискът от ядрена война с участието на Северна Корея е 6 на сто, но изгледите такъв конфликт - веднъж избухнал - да се разрасне, са 17 процента.

Най-големите

Реалната промяна в последното десетилетие, обаче е появата на едни далеч по-самоуверени Китай и Русия. За първия това отдавна се очакваше, но втората много изненада отбранителните експерти.

Като цяло нашата експертна група оценява на 22 на сто риска НАТО да се сбие с Русия в макар и ограничен военен сблъсък. Това може да бъде съпоставено със 17-процентовата вероятност от боеве между силите на САЩ и Китай. (Малко по-вероятен - 19%, е сблъсък между Япония и Китай.)

Оценката за риск от ядрен конфликт на САЩ с Русия е 4 процента, два пъти по-висока от вероятността за американо-китайска размяна на удари.

Може би не е изненадващо. САЩ и Русия в края на краищата не само имат военна мощ, но са и големи икономически сили, за които е изгоден един глобализиран, успяващ свят. Русия има всъщност само военна сила - и по-специално ядрен потенциал, с които да демонстрира положение на свръхсила.

Забравиха ползата от "възпирането"

За цяло поколение една широкообхватна европейска война просто не беше смятана за възможна. Но си струва да припомним, че на Стария континент и днес са разположени над половината от ядрените оръжия в света.

И все пак, независимо от целия апокалиптичен разговор, нашият обзор показва, че всички тези конфликти остават малко вероятни, а често и почти невероятни.

Тази година, в една от дискусиите на проекта «Изследвания на XXI век», Харвардският експерт по геополитика проф. Джоузеф Най подчерта, че досега ядрените оръжия са спомагали за предотвратяване на война, действайки като брутално ефикасно «кристално кълбо». Това, което тяхното съществуване означава - каза той – е, че държавните ръководители знаят какви са последиците от едно прекрачване на ръба: пълно и абсолютно разрушение и война, която никой няма да спечели.

Да можеха лидерите в Европа да имат тази яснота преди Първата световна война, продължи проф. Най, биха могли да направят крачка назад от пропастта. И със сигурност сме избегнали такива конфликти в ерата на «взаимно гарантираното унищожение».

На съвременните сблъсъци между Големите липсва обаче част от сигурността на онази ера. В Европа през студената война, например, винаги се смяташе, че избухване на война с конвенционални оръжия неизбежно и бързо ще доведе до ядрена. Това беше една от причините такъв конфликт никога да не започне.

Нашето изследване показват друго – печели терен вярването, че ограничен конвенционален конфликт може да се удържи, да не се прекрачва прагът.

Може би разпитваните от нас експерти са прави, само че всеки момент, в който ядрени сили се сражават, макар и само конвенционално, би бил ужасяващ.

Плаща се с живота на хора

Истината е, разбира се, че повишената геополитическа температура вече се заплаща с човешки живот. Тя е допринесла, например, за това, че през 2014 г. жертвите в най-кървавите войни бяха с 28% (!) повече, отколкото в предходната година.

През септември от ООН съобщиха, че почти 8000 души са загинали в Украйна, откакто там – точно година по-рано - започнаха боеве. Числото включва 298 души – пътници и екипаж от малайзийски самолет, свален, изпълнявайки полет МН17 между Амстердам и Куала Лумпур.

Русия и Западът сега на практика са на различни страни в Сирия. Макар теоретично съюзени против „Ислямска държава”, те подкрят правителството в Дамаск и съответно опозиционните сили. А тяхната намеса сигурно ще докара продължаване на петгодишния конфликт – още една причина толкова много сирийци да искат да напуснат страната.

Както стана и в студената война, най-лошите варианти могат да бъдат предотвратени. Все пак, дори да бъдат предотвратени, ще умират хора. Вече умират хора.